Някъде там на скалата, между залеза и изгрева, потънала сред ябълкови дървета, малинови храсти и рози, отправила взор към Черно море, живее една къща. Тя бе наш дом това лято. Сутрин ни събуждаха чайките, вечер заспивахме под звездите. Тичахме боси из градината, грабихме ябълки от земята, гушкахме котката Рижони, мажехме палачинките обилно с шоколад. Всеки ден заемахме седалките на първия ред за поредния небесен концерт със зрелищни

Ако трябва да разказвам за Виена в минало време, то решавам да го направя различно, с думи на детето, което някога бях, когато посетих града в невръстна възраст, за да срещне баба си и дядо си. Спомените ми от Виена в края на 70-тте са по-скоро картинни проблясъци, към които баща ми се е погрижил да добави една скромна кутия с черно-бели снимки. Четири десетилетия по-късно се

Годината, в която се случва тази история, е 2012-та. Наближава Хелоуин. През есента бебето прохожда само деветмесечно, в неистов опит да прави същите неща за големи, каквито по онова време демонстрират като умения кака му и батко му. Разбира се, гледката е възсмешна, ала той не разбира каква сладост създава около себе си и искрено се ядосва. Ако има как, само с поглед и с присвитата зад веждите му от обида бенка,