Спасяването на мистър Н. и мисис И.

Предистория

По въпроса с домашните любимци родителите биват или силно пристрастни, или силно резервирани. Мистър Н. и мисис И. не бяха изключение. Залитаха в двете плоскости, но по отделно и винаги независимо един от друг. Заради това и визията дали към дома им да се присъедини някоя мила животинка, вечно се разминаваше. Мистър Н. и мисис И. вече имаха скромен опит зад гърба си с отглеждането на рибки, което всъщност си бе жива агония в продължение на няколко месеца. Не само за рибките. И оставете настрани хигиенната страна на въпроса, ами рибките се оказаха някакви рибоядци, които когато не се чифтосваха, се самоизяждаха. Така един ден семейството се прибра насред гол аквариум. Мистър Н. и мисис И. повдигнаха равнодушно рамене, почистиха го и го зазимиха на балкона до евентуален втори опит с повече ентусиазъм.

За децата на мистър Н. и мисис И. винаги е било привично да мачкат всяко четирикрако, наивно озовало се в периметъра на аурата им. След всяка такава среща логореята за това как те тримата много, ама много искали домашен любимец се изправяше на нокти срещу логореята на мистър Н. и мисис И. за това какво неподходящо за такава отговорност семейство са. Освен сърцераздирателната история с агонизиращите рибки, мистър Н. и мисис И. винаги се стараеха да обрисуват и реалистичен сценарий, е, всъщност песимистичен сценарий, с който да отложат с поне едно сто-двеста години появата на животно в дома им. Бедното животинче, заключвали със златен ключ поредния безуспешен бунт мистър Н. и мисис И. Трябва да отбележим, че в живота преди децата, мистър Н. никога не се бе грижил за животинка, а мисис И. бе възпитала цял един вълкодав от породата микс от булонка и фокстериер. Също така и двамата бяха категорични, че не одобряват котешкия нрав, за който само бяха чели, но им липсваше житейски опит. Негласно в семейните спорове се визираше проекто куче, като обобщение на целия възможен животински вид и неговото приложение в този дом.

Да се върнем към двете страни от спора. Децата са си деца и всяко следващо поколение ще се бори докрай по един или друг начин в името на домашния любимец, подминаваха мистър Н. и мисис И. неизбежно приближаващата се катастрофа. Като опитна жена, перфектна мама и бизнес дама, мисис И. винаги вадеше от ръкава си няколко дузина емоционални довода против споделения живот с четирикраки, които изстрелваше пред любезните си слушатели под формата на водопад от думи и примери. Като стожер по възраст и височина и бидейки глава на семейството, за целите на масовата психоза мистър Н. ползваше доводи съвсем практични, като например:

„Мебелите са нови“, три удивителни.

„Стените са нови“, три удивителни.

„Никой не чисти в тази къща“, три удивителни.

„Ако влезе животно, аз ще изляза“, три удивителни.

На любезните слушатели не им оставаше нищо друго, освен да измрънкат как още при първо достигане на онези велики 18 години щели да си имат кучета и котки. Най-малкият нали се води най-глупав – той щял да си има Ferari. Мистър Н. и мисис И. подминаваха тези грозни смущения в матрицата с лека ръка, докато…

В наши дни

Сряда, 23-ти август

Семейството на мистър Н. и мисис И. търси удобни, практични, стабилни и красиви бюра за учениците си. Разбира се, след проведени няколко скандала, пардон, семейни съвета, как отново всичко се случва в последния момент и как другите хора не правели така, на всички им става ясно, че току-така не се откриват бюра, които да притежават съвкупността от търсените качества. Напълно подходящ момент, в който триото на задната седалка решава, че е време да изпълни традиционната си програма. Темата на представлението отново включва молби и вопли за домашен любимец, прекъсвани начесто от искания да им бъде осигурена веднага храна. Непоколебими, мистър Н. и мисис И. насочват вниманието на децата към въртележката пред мола, засичат време и за норматив успяват да поръчат три бюра, при това красиви и практични. По въпроса за удобството и стабилността, никой от двамата не смее да изкаже мнение заради компромисната цена. Обратно в колата, децата подемат за последен път версията за питомец и също за последен път търпеливо изчакват да приключи залпа от думи, примери и доводи на мистър Н. и мисис И.

Четвъртък, 24-ти август

В двора на мистър Н. и мисис И. някой плаче. Откритието създава смущения в матрицата. Този някой е гушнат, затоплен и нахранен. За първи път след съкрушителната загуба на рибките, мистър Н. и мисис И. се изправят на нокти, но не срещу децата си, а един спрямо друг. Случайни странични наблюдатели биват призовани за свидетели, за да повлияят емоционално на мистър Н. или да създат логически спирачки пред мисис И. Децата са в ступор, блокирали пред напълно непознатия за тях майчин инстинкт у мисис И. към едно въшливо коте.

„Тате, виж, има сини очи като на мама“, съвзема се най-голямото дете.