Потънали в тишината на Жеравна
Отдавна трябваше да се разходим към Жеравна и нашенските Скалисти планини, както ги нарича големият ми син. Това пътуване обаче изникна съвсем спонтанно и започна с едно просто „Хайде да го направим сега!“ И точно заради това бе така очарователно. Иска ми се да се завърнем през зимата заради обещаващите картини в бяло и още от тази тишина, която благодатно се шири из калдъръмите. Искам да видя
В чувала на Дядо Коледа…
… вместо подаръци, се побират няколко кутии с добре опаковани лудории. Отново на гости на Рени и Боби, развързваме заедно торбата и изскачат целия спектър от емоции. Един се сърди, друг не обича да се снима, трети е пропътувал половин Европа и иска да се завърне с коледни спомени. Не ми остава нищо друго, освен да вкарам тежката артилерия – съкрушителен бой с възглавници, гъделичкане до припадък и
В милувки
Тя пристъпва плахо в ателието, разглежда, открива топлите очи на мама и ме дарява с нежна усмивка. Не иска да се отдели от майка си нито за миг. Търси нейната закрила в любимата си прегръдка, тихите слова, закачки и обещания за издайнически лакомства. Есен е. С летни температури и толкова много цветове. Следвам емоциите на момичетата, сякаш са дъхав букет от вечно лято. Толкова са искрени, мили, специални.
Синеморец между залеза и изгрева
Някъде там на скалата, между залеза и изгрева, потънала сред ябълкови дървета, малинови храсти и рози, отправила взор към Черно море, живее една къща. Тя бе наш дом това лято. Сутрин ни събуждаха чайките, вечер заспивахме под звездите. Тичахме боси из градината, грабихме ябълки от земята, гушкахме котката Рижони, мажехме палачинките обилно с шоколад. Всеки ден заемахме седалките на първия ред за поредния небесен концерт със зрелищни
Моят прякор е „мамо“
„Каква искаш да станеш, когато пораснеш?“„Майка!“ Така съм отговаряла като дете, с цялата възможна тежест на желанието си и невинна по детскиму представа. Днес моята дъщеря, на външен вид с прилика по-близка до баща си, но с темперамент, повтарящ моя, върви сякаш по същата пътечка. Усещам я зряла, знаеща повече, отколкото ни казва, готова да материализира всичките си мечти. „Не ти, мама дугото!“, сгълча ме малкият ѝ брат, тогава
Блус за двама. Защото любов е всичко
Тя е Любовта, той е Силата, двамата заедно създадоха Хармонията. А аз бях там и наблюдавах с цялото си сърце… Когато се видяхме за първи път, им подарих една от любимите ни семейни песни, съхраняваща във вечността най-скъпите ни моменти, клик. Точно тогава, на тази първа наша среща, бъдещата Леда загатваше съществуването си и всички знаехме, че тя ще превърне един свят, споделен само между двама, в свят, изпълнен с
Рая. Малките неща
Онези, които не можеш да купиш. Те се вдишват чрез сетивата и имат вкус на ягоди, любов, звезди…