Моят прякор е „мамо“
„Каква искаш да станеш, когато пораснеш?“
„Майка!“
Така съм отговаряла като дете, с цялата възможна тежест на желанието си и невинна по детскиму представа. Днес моята дъщеря, на външен вид с прилика по-близка до баща си, но с темперамент, повтарящ моя, върви сякаш по същата пътечка. Усещам я зряла, знаеща повече, отколкото ни казва, готова да материализира всичките си мечти.
„Не ти, мама дугото!“, сгълча ме малкият ѝ брат, тогава двегодишен, докато се опитвах да го утеша. Разликата им е едва 18 месеца, но в неговия бебешки светоглед тя се е издигнала до статута на другата майка…
Осмият ѝ рожден ден наближава, дори изпреварва всичките ни възможности за организиране на тържество, липсват ни и идеи за подарък. С баща ѝ спестяваме времето за догадки като се допитваме до нея, а тя дори не се замисля:
„Бебе!“
Бебе ли? Осемгодишните с бебета ли играят?
„Бебе, но истинско, аз ще съм му ИСТИНСКА майка!“
А какво правят истинските майки, Киси? Иска ми се да не знае отговора или поне да е повече детински, отколкото онзи, предизвикателният, типично в неин си стил, сякаш да ми докаже, че изпреварва не само връстниците си, но и често самата мен, истинската майка.
„Ще си играя как го кърмя и приспивам. След това ще сменям пелените и дрешките. Ще му изпея песничка, ще го изведа на разходка. После пак ще е гладно и пак ще го кърмя. Докато ти, нали си бабата, приготвяш вечерята, аз ще го изкъпя в малкия леген, ще го намажа с вълшебно кремче, за да не му е суха кожата и ще го облека. Ще вечеряме, бебето ще ни гука, е, аз ще гукам вместо него, а след това ще го погушкам и приспя.“
Споглеждаме се с проектодядото на бебето. Осемгодишната ни дъщеря е напълно сериозна в намеренията си да го играе не просто „мама дугото“, а истинска майка с отговорности. Единият от нас, не съм аз това, вече проверява в интернет къде и какви бебета се предлагат, докато другият все още осмисля чутото.
„Иска ми се с бебето да правим всички неща, които правят истинските майки с истинските бебета. Да ходим на доктор, да го извеждаме на разходка, да го учим да пълзи и да говори, да има рожден ден, да го водим на детска градина. Истинско, нали разбираш?!“
Е, колко му е. При толкова деца у дома, все някой ще изиграе ролята на чичо доктор; практични хора сме и макар да сме раздали бебешките оборудвания (количка, креватче, повивалник и т.н), можем да си ги върнем, за да извеждаме новият член на фамилията. Дори и с говоренето няма да се затрудним – умея да си преправям гласа. Порастването обаче, което включва пълзене, говорене и посещение на детска градина, леко ме смущава.
„Аз ще съм докторът“, включва се брат ѝ няколко дни по-късно, когато бебето е „изписано“ от магазина и вече в топлата прегръдка на истинската си майка.
„Как го кърмите, госпожо?“ – пита малкият доктор.
„На поискване“, отвръща тя и ме поглежда скришом за одобрение. С „дядото“ режем тортата, омаломощени от толкова емоции на нашата крехка възраст от общо 88 години.
„Чудесно! Ще ви препоръчам няколко пъти дневно да мажете бебето с Lipikar Syndet AP+. Виждам, че кожата му е доста суха и може да стане аааа, може да стане-е-е-е, извинете за момент.“ Затичва се чичо доктор към мен и всяко издишване изпуска по думичка:
„Бабо, ааа, мамо, как се казваше онова нещо на кожата, което много сърби? Бързо, че Киси, аааа, майката на бебето ме чака в кабинета!“
„Екзема?“, гадая, нали не съм лекар като него.
„Не!“
„Атопичен дерматит?“
„А, това беше! Госпожо, бебето ви има типичен ревматип!“
„Мооооля?!“, Киси е потресена от диагнозата, на път да се разплаче. Дядото се впуска в спасителна мисия:
„Атопичен дерматит, госпожо. Лекува се с крем Lipikar Baume AP+. Господин докторът е много натоварен и е объркал медицинските картони“. Тук пациент, майка и чичо доктор отправят незабравим поглед към дядото.
„А вие кой сте?“, пита разсъдливо истинската майка.
„Аз…ъ… аз съм…“
„Дерматолог“, спасявам положението от кухнята. „Докторът искаше да каже, че препоръчва употребата на Lipikar Syndet AP+,тъй като е доказано, че възстановява и защитава кожата от атопия. А Lipikar Baume AP+ е подходящ, ако кожата на бебето е суха, раздразнена и предразположена към сърбеж.“
„Значи бебето ми е добре, просто има нужда от специална козметика?“
„Да, госпожо“, чичо доктор си връща речта, „Мажете с Lipikar Baume AP+ след баня, а с Lipikar Syndet AP+ всеки ден по няколко пъти, за да успокоява козинката, аааа, кожата.“
„Благодаря! А кога ще проходи?“
„Ееее, чакайте малко, и без това много рано сте го родявала!“
С дядото напускаме кабинета, котката се шмугва между нас и тъжно отбелязва, че на днешния ден може и да се се родили една истинска майка и нейното истинско бебе, но той все пак е гладен…
*В текста има продуктово позициониране.
NB: Текстът е публикуван за първи път в PARENTLAND