Игрите на съня

Последният ми плътен и здрав сън беше в далечната 2006 година. Оттогава се случиха няколко деца, ново начинание и котка.

Сънят е едно от първите неща, които автоматично се изпаряват в периода на ранното родителство, заедно със свободата. Но не, това не е текст в прослава на някоя истерична и несресана от недоспиване майка.

Това са нещата от живота, за които говорим с твърде излишен патос и чувство за личен героизъм. А всъщност могат се възприемат с нормалност.

Да, от недоспиване съм вършила безумия, като да замразя памперс, а да изхвърля чисто новата кутия сладолед. Няколко пъти съм изпирала мобилни устройства в пералнята. Заспивала съм на места, на които хората обичайно се забавляват, без да са ме смущавали шума и обстановката.

Да, от недоспиване забравям разни неща, чувствам се уморена и прегладняла, а разсеяността ми взема колосални размери. Липсва ми онзи плътен и здрав сън, след който сутрин ставаш с отскок и свежест, не събаряш будилника с нервен жест и не ломотиш, че пак сме се успали за училище.

Нищо от това обаче не е нито фатално, нито проява на свръхчовешки способности. Всичко е въпрос на личен избор и позитивно възприемане.

Признавам, че не съм от хората, които ще заспят отново, за да си довършат съня, но от друга страна дори пет минути допълнително имат значение. Понякога ми се е искало да изръмжа „Ако ме обичате, ще ме оставите да се наспя!“, но на пръв поглед не съм имала кой знае колко слушатели във възраст, проявяваща разбиране. Или пък сутрин съм ставала с клепачи, натежали от умора, а вечер съм лягала, зареяна в мисли, сценарии, планове и никакъв шанс за отпускане. Вероятно ви е познато как потъвате в блаженството на съня, а мъжът ви ви побутва със „Спиш ли?“, за да ви разкаже нещо от драматична за вселената важност…

Ще ви върна назад в историята на моята раздяла със съня. През онази 2006  година се появи големият ми син. Знаете как първородното дете се превръща в носител на милиони неизвестни, допълнително усложнявани от списъци за пазаруване, от задължения и манипулации, които ТРЯБВА да се извършат, от професионалисти с неадекватни съвети. Цялата индустрия около едно бебе ви крещи, че имате един куп отговорности и нямате никакво време за наслада от момента, от мириса на бебе. В класическия случай малкото човече има потребности, които се разминават с вътрешния ви часовник и са особено пискливи щом мине полунощ.

От три деца нито едно не се случи да е разбрано, или както се казва – послушно, че да усетим израза „спи като бебе“. Уви, и на котка не случихме, но за нея по-късно.