В чувала на Дядо Коледа…

… вместо подаръци, се побират няколко кутии с добре опаковани лудории. Отново на гости на Рени и Боби, развързваме заедно торбата и изскачат целия спектър от емоции. Един се сърди, друг не обича да се снима, трети е пропътувал половин Европа и иска да се завърне с коледни спомени. Не ми остава нищо друго, освен да вкарам тежката артилерия – съкрушителен бой с възглавници, гъделичкане до припадък и елементи на състезания, в които всички замесени моментално забравят, че някой се е сърдил или че друг не обичал да се снима. Летят предмети, по паркета се пързалят чорапени кънкьори, отряд за бързо реагиране вади шоколадови бонбони и един счупен влак по-късно, е време за семеен обяд, тихи игри и следобеден сън. Затварям вратата на къщата с усмивка, мислено подреждам кадрите в колажи и бързам към следващите коледни емоции.

Силно пристрастна съм към това семейство. Те просто радват сърцето ми с непринудеността си, с липсата на всякаква суетност и с онова, детското, което някои хора си държим на топло, поливаме си го, радваме му се…