XMAS Show Time

Е, да, зная, златна есен е навън и освен това като никога изпреварвам времето. Виновни за това са планирането на коледните сесии и декорациите в хоби магазините. Сякаш съм изглеждала смехотворно тази сутрин – яхнала вятъра с ремонтираното за сетен път колело, лека жилетка и роза в косите, опакована в коледни венци и матерали.

Създадени са с онова вдъхновение, което те завихря в гръмотворческа спирала и те държи високо във въздуха, реейки се от облак на облак, докато бавно и полека се събереш със земното си съществуване. През това време не се храниш, не можеш да спиш, затваряш се в себе си, а инкогнито си навсякъде. Изплуват имената на децата и размазаните им окончания, все така имаш отговорности около тях, но твоето име кое беше? Две денонощия са отминали само, а си опиянен, жаден, лаком за още.

Какво ли не сторих за тези венци? Обиколих света на колело. Научих се да лепя. Избирах прежда за меки помпони. Дарих ги с копринени цветя. Наричах ги за здраве.

А сега спешно трябва да им открия семейства, които да ги обичат поне колкото мен, защото иначе ще заприличам на старицата с котките или на лелята с десетките коледни венци. За да ме подеме отново вихъра, трябва да ги освободя…