Коледа в бабиндом
Нашата щурава Коледа, в която имаше какво ли не – „Сам вкъщи“ и „Мери Попинз“, плейстейшън (хм, да) и букет рози, сармички и баница с късмети, гости при роднини и инфарктно допълване на подаръците (както винаги), се сдоби и с небрежни снимки. Те нямат фотографска стойност, но са мил семеен спомен. Запълват една празнина, толкова типична в периоди, през които имам нужда да не наблюдавам случващото се през визьора, а да присъствам и да се наслаждавам на момента, както правят всички. Снимките ми не успяха да представят историята на цялото ни преживяване, всъщност дори и история не е, а обикновено коледно празнуване, защото… батерията на фотоапарата се оказа изтощена, а зарядното – в София. Но пък така ще си оставим и нещо само за нас…
А в бабиндом винаги ухае на няколко манджи, поне пет. Топличко е и е толкова тясно, че седем души и една котка винаги са сгушени и усамотение не съществува. Ще се скараме няколко пъти, след това ще ни мине и пак ще подхванем нещо заедно. Филмовият маратон не ни мърда. Дядо пуска телевизора още за закуска, не пропуска обедните новини, споделя нещо с вълнение и цялата фамилия започва обсъждане. Тогава баба го прекъсва и изпраща да донесе нещо от мазето, откривам дистанционното и спирам телевизора. Дядо се завръща, заема се да чупи орехи и изведнъж, пук, екрана светва и всички отново гледаме. Поредната коледна боза свършва, децата изведнъж се оказват умрели от глад, сега и веднага трябва да се яде…
„Кога ще ритаме?“ и „Може ли да карам кънки?“, „Мяу!“
Децата са разпределени на мъжете – момчетата излизат с дядо към игрището, сестра им припка до баща си в посока зимната пързалка. Ние с баба и котето оставаме у дома. Тя отново готви, котето се обвива в краката ми, аз обличам метални диадеми в сатенени панделки. С един случаен размах купувам точно 112 броя преди да заминем. За да си помогна за новите поръчки през 2019-та, пък и да си почина от предколедните ангажименти с извършването на движения, които не изискват интелектуална и творческа дейност, ръцете ми се роботизират.
