Води ме, слушам те
Събота ме срещна с Ива, която упорито наричах Ели, с Митко, когото пък прекръстих на Марти, и с техните бонбони Дени и Вели. Обърках пътя, също така, т.е. програмата ми се води за изпълнена… Всяко семейство остава свой отпечатък в съзнанието ми, привързвам се лесно и да срещна взаимност у непознатите очи, никак не е рядкост. Тези малки и големи хора искрено стоплиха сърцето ми. Усмивките не напускаха
Oh, sweet menace
Стефко и Саши са най-добри приятели, съюзници в белите. Един за друг те са най-преданият и доверен брат. И сякаш тайфун нахлува в ателието, понесъл момчетата с цялата им възможна сладост, заради която веселието започва още от вратата. Толкова са бързи и неудържими, че само им подавам игра и тя вече е реализирана в съпровод от весели звуци и ритничета. Почиват си за по един мъфин време
В милувки
Тя пристъпва плахо в ателието, разглежда, открива топлите очи на мама и ме дарява с нежна усмивка. Не иска да се отдели от майка си нито за миг. Търси нейната закрила в любимата си прегръдка, тихите слова, закачки и обещания за издайнически лакомства. Есен е. С летни температури и толкова много цветове. Следвам емоциите на момичетата, сякаш са дъхав букет от вечно лято. Толкова са искрени, мили, специални.