Фотоистория: Към „Лапландия“ през лятото

Ако някой ден се случи така, че да преместим удобния ни живот в центъра на столицата към друго място в България, то без да се замислям, на картата ще посоча със затворени очи Родопите.

Там е моят оазис, моят скромен земен рай.

Хората, гадинките, руините, дъжда с редуване на слънце и пак дъжд, завоите, поляните, другата тишина – песента на планината – е уют, достатъчен да умиротвори ежедневия ни препускащ ритъм. Само три дни там, а сякаш изминаха седмици.

А за кашкавал туристи като нас, преодоляването на някои предизвикателства – от подходящите за планина дрехи през дете със светкавично появяваща се и изчезваща температура, до местностите за обикаляне – си беше урок на място.

Спомняте ли си историята на северните еленчета, които по Коледа влязоха принудително в ролята на музейни експонати пред столичен мол и предизвикаха огорчение и възмущение у повечето хора? Още тогава те са били спасени от едно чудно семейство – Зори и Драго, които са успели да им осигурят достоен живот. А ние ги открихме (не)случайно и един следобед не ни бе достатъчен. Представяме ви Фермата за северни елени “Лапландия”!