Честит Ден-ден, Тидик

Не съм подозирала каква силна любов и привързаност може да има между човек и животно. В студентските си години отглеждах куче, което обичах силно, но за него не бях майка, просто усещането е съвсем различно. Актът на осиновяване и денонощната борба да опазя крехкия десетдневен живот в ръцете ми; пълното приемане на мисълта, че не харесвам котки, но от онзи миг, когато за първи път го нахраних, безрезервно и интуитивно се влюбих в една; смешните чуденки на Киси:

„Кога ще проговори, мамо?“

„Майка му кръстила ли го е?“

Тази отдаденост превърна връзката ни в специална…

Не всичко е цветя и рози, разбира се. Отказвам да призная, че е възможно да съм развила алергия към животни. Денят ми започва с кихавици и прозрачен секрет, приемам ги с търпение и чакам да отминат. Инат съм. Или пък не, просто съм обичана и тази обич върви с всички възможни тревоги, препъни камъни, лутания, надежди. Да бъдеш част от стадото на Тидик е щастие, той е нашето щастие.

Ако сте на път да осиновите животно, моля ви, имайте предвид, че това е отговорна и обвързваща стъпка, която създава неразрушима връзка помежду ви по силата на благодарността, която то ще изпитва към вас и обичта, която можете да му дадете. Всяко усилие, всеки разход, посветено време или провалени планове, разрушени мебели – всичко това е само една малка част от съвместния ви живот. И повярвайте ми, това е ниска цена срещу чувствата на едно интуитивно създание, разчитащо на вас и отдаващо цялата си топлина именно на вас, неговият Човек.

Обичаме те, Тидиче, живей щастливо,

Мама