Потънали в тишината на Жеравна
Отдавна трябваше да се разходим към Жеравна и нашенските Скалисти планини, както ги нарича големият ми син. Това пътуване обаче изникна съвсем спонтанно и започна с едно просто „Хайде да го направим сега!“ И точно заради това бе така очарователно. Иска ми се да се завърнем през зимата заради обещаващите картини в бяло и още от тази тишина, която благодатно се шири из калдъръмите. Искам да видя отново и хората.
Колкото и клиширано да звучи, машината на времето ни върна в едни забравени времена. Някога някому нужни, ала днес овехтели вещи, богати на истории и спомени, попили миризма от натфалин и прах, вдишват и издишват в 21 век, невиждали слънце от време оно. Или пък обратното – изоставени на милостта на природните стихии, чакат бъдещето на своя край. Тъгата на възрастните хора, самотни в болката си, с която се сблъскахме очи в очи, може би не е за преразказване. Тристагодишни родове, строили домовете си из историческите пластове, днес са пръснали наследниците си по света. Попитах двама от тях кои са, сами ли са на този свят, какво носят в натежалите си сърца. След отговорите им не посмях да заговоря други хора. „Продава се“ бе начесто, надявам се да попаднат в здрави ръце. Тъжна и прекрасна е Жеравна, каквото и да я очаква в простотата на времето от утрешния ден…
Навръщане минахме покрай с. Ичера, лъкатушещо около р. Луда Камчия. Нямахме време да го разгледаме, но през прозорците на автомобила познахме същите натежали къщи. Разбира се, поговорихме за Йовков, за „Старопланински легенди“.
За богатството, за музиката в думите му, нанизани една до друга в толкова сърдечни, топли, родолюбиви ритми. Имах как и няколко дни по-късно ги вплетох във фотокнигата из снимките ми.
За финал, не така ретро и тъжноват, началната ни точка този път, гр. Стара Загора, ни посрещна в цветни тонове и разбира се, в прегръдката на любимото ни коте. А защо ви направих съпричастни към толкова странни и размазани снимки (казват му „арт“, да знаете!) – защото толкова бързо се натоварихме в колата, че не погледнах с какъв обектив тръгвам. В Жеравна пуснах една сълза по любимата 35-тица и се настроих към приключението да снимам с Lensbaby – обектив, който ту те радва, ту те вбесява, докато намериш златната среда както всичко в този Живот…
