Когато се роди ново цвете

От бяло парче коприна до завършен боНжур, роза, незабравка или мак – да бъдеш част от съзиданието на ново цвете е истинска магия и привилегия. Какво е нужно? Доза телешко търпение, нестихваща страст, любопитство (част от принципа „опит-грешка“), вълнение листенце след листенце. Изгореното по ръцете и избодените пръсти са нещо, с което свикваш във времето – дори не ти хрумва за едно „Ох“. Тиха музика и… магията е пред очите ми. Това е накратко, което се случва с вашите цветя стъпка по стъпка.

---

---

Те не са просто аксесоар, който ще вплетете в косите или ще затворите в чекмедже. Не са комерсиален продукт. Те са частица любов, частица живот. Обичани са и ме правят щастлива. Помня почти всяко цвете, а вече толкова години работя – предполагам, че връзката ми с тях е силна.

Има дни, в които ми става тъжно, но е за кратко, защото някой много специален ангел ми изпраща вас, а вие редите нежни думи и ме карате да летя. Моля ви, не забравяйте, че авторите носим крехки сърца. И че във вашите боНжури и handmade продукти живее много от нас. А точно това създава различния облик и душевност на всичко, което правим с ръцете си и съпреживяваме вътрешно…

---

---

Често ме питат как така цветята са толкова живи и реалистични, с какви инструменти работя, какви материали ползвам. Знаете ли, това е все същата класика като „А с какъв фотоапарат снимаш, много хубави снимки правиш?“

Да, без инструментите, материята и допълнителните елементи цветето няма да се получи. Но те са само средство, просто физическото измерение на крайния резултат. Останалато се съдържа в моето сърце – ранимо и чувствително, обичащо Живота и чудесата му, наблюдаващо и задаващо въпроси, търсещо, грешащо, откриващо. В ръцете, които постоянно се учат и усъвършенстват; на които не винаги се доверявам, защото очаквам повече от тях. Времето, което често отнемам от семейството ми, също е фактор немаловажен, защото огромна част от цветята са създадени в свободното ни време и през почивките ни, в малките часове от денонощието. И още, и още подробности, които са досадно ежедневие, но без които не може. Пример за това са самото изрисуване на листенцата – как да забъркам цвета, който сте ми поръчали или който си представям, за да изглежда цветето многоликово, с текстура и достатъчно реалистично; откъде да открия висококачествени материали – никога не можеш да бъдеш сигурна на каква коприна си попаднала, докато не започнеш стъпките по обработката ѝ…

И все пак, зная че ще бъде интересно да ви направя част от съзиданието. Заради това преди две години помолих Невена Генчева да бъде мой фотограф, а историята ви показахме и двете. От онзи момент насетне доста неща се промениха при мен – отворих ателието и посрещнах толкова много хора; вместо в стария и технически ограничен блог, поработих здравата над този сайт; научих се да казвам „Не“ поне от време на време и най-вече когато усетя, че ми се отнема от вдъхновението и свободата да създавам по моя си начин. Защото на човек наистина не му трябва много, освен да поддържа огъня в сърцето си, топлината към обичните си, добрите мисли към околните и непознатите. Да обича това, което прави и да вярва в неограничението на собствените си сили.

Пренасям днес тук моята публикация „Има такава диадема“ с част от фотографията на Невена. Ще я оставя активна без да я ограничавам във времето, въпреки че е остаряла като съдържание (и може би като послание), но тъй като е първата по рода си, ми е безценна. Кой знае, някой ден може би ще повторим…

---

Има такава диадема

В синьо е. Но не какво да е синьо, а морско. Леко приглушен нюанс, но достатъчно контрастен. Появява се и златисто-зелен лъч тук-там из листетата, за да промени усещането ви за синьото. Да бъде море, а не небе. Тогава идва ред и на плажа – в бледа праскова. Има ли такъв коктейл? Как бих могла да зная, но има такава диадема. Това е нейната история и огледалните ѝ версии.

Беше януарски ден, в който света ми се въртеше около копринените боНжури и момента за разказ бе назрял. Често ме питат как ги правя, как обработвам листенцата, откъде съм се учила, защо не успявам да създам цяла колекция, защо цената им е такава, каквато е, къде могат да се видят на живо. Опитах да събера повечето отговори в публикация с FAQs, но забелязах, че тя поражда допълнителни въпроси. Събрах кураж да застана пред камера и поканих Невена от „Мъхчета“, изключително съм ѝ благодарна за жеста, в домашната ми работилница. Свидетели и в ролята на второстепенни герои по пижами, бяха по-малките ми деца и котето.

Да започнем от това, че съм самоука. И че не винаги съм създавала цветя, близки до реализма. От две години поглъщам жадно снимки на големите японски и руски майсторки в цветоделието. Не съм си поставила за цел да се изуча да правя точно СЪЩИТЕ цветя, защото авторството им е буквално неразпознаваемо. Но истината е, че сърцето ми застива, прекарвам часове в размисъл как се е получила такава невероятна форма. Посягам към инструментите и започвам проба – първа, втора, трета, редуваща се с неизменната грешка. Справям се сама, тъй като не мога да си позволя обучение нито в Русия, нито в Япония, а златната българска поговорка гласи: „Занаят се краде“. Тази година купих няколко видеа, но всички са така сглобени, че все да не ти достига нещо. А детайлите са от изключителна важност. Тях се старая да открия, точно като топлата вода, затова няма да е честно, ако не призная, че продължавам да се уча. И ще бъде лъжа, ако чуете противното от някой друг.

А сега – коприната. Безкомпромисна съм към нея. Навремето не разбирах от материи, влизах в магазина за платове и блуждаех, търсейки сатен в определен цвят, а за ориентир ползвах цената. По-скъпа ли беше, значи е и по-качествена. Винаги опипвах платовете. Вероятно сетивата ми се приучиха кое какво е много преди да разпозная и различа шифон от тафта. Така един ден попаднах на бяла коприна. Пръстите ми се плъзнаха и потънаха в мекота и ефир. Купих метър за проба, избрах бои, някак прелетях до вкъщи и магията започна. От онзи ден не съм купувала платове в готов цвят, нито нещо, различно от коприна. Магазините, от които пазарувам, са в центъра на София, доставят не повече от един топ и гарантират високо качество. У дома коприната се изпира и колосва по бабините методи, без химия и лепила. Лятото е лесно – съхне бързо, през зимата колосвам голямо количество плат, за да пестя време.