DIY: Топла дреха за книга
Отдавна ми се правеше нещо ново откъм декорация за нашия дом, което иначе не бих опитала поради липса на опит и умения. Откривала съм страхотни калъфи за книги – и авторски произведения, които се отличават с дизайна, като тези на m.i.i.a., и класически тип. Имам две дрешки за книги, и ще продължа да ги имам, когато ги открия. Така ми хрумна да си направя сама, и защо пък не, без претенции за каквото и да било. Но преди това да ви разкажа:
В библиотеката у дома съхранявам библиофилски издания, наследени от любимата сестра на любимата ми баба Изабела – Мариам. Когато бях малка, си я представях като дамата на сърцето на Робин Худ, макар че тя можеше безспирно да ви разказва за театралната си ролята на мадам Бътърфлай в Американския колеж. В следващите години я виждах различна. Например, всяка неделя тази крехка като порцелан буржоазка получаваше анонимни заплахи или изслушваше невротични домакини, които генерираха към нея едно безспирно телефонно възмущение към едноименното предаване на Кевор Кеворкян. Макар по роднинска линия да нямаме нищо общо с него, моминските имена на двете сестри (и техния брат, мой чичо) бе същото. Какво да се прави – тогавашната демо версия на Facebook бе телефонния указател. Всеки го притежаваше. Всеки го ползваше.
Танти Мариам или просто Пати, както я наричах, но това е друга история, беше бохем. Въртяла е на малкия си пръст не един кандидат, омъжила се и дарила мъжът си с… рога. Няколко пъти. Е, в нейна защита, той първи предал брака им, а тя се научила да употребява мъжете в живота си за забавление. До сетния си час обаче носеше златната халка на кокалестите си пръсти, а сватбената им снимка си имаше цяло чекмедже в уникално резбован контрабюфет. Всичко около нея беше миниатюрно – тя самата, стоманеното канче за готвене, кухненския бокс, вазите, масата, на която преподаваше уроци по английски почти до последно. Само патериците и наклонената ѝ стойка, напомняща кулата в Пиза, разваляха магията и я приближаваха към ежедневието. Пати бе изключително начетена и силна жена, и нито веднъж не се оплака от нищо.
С колко много истории сме свързани… С някои можем да просълзим и най-добрия комедиант. Например, в дома ѝ една вечер започнаха да се чуват странни шумове, които я плашеха. Отидох да пренощувам при нея, тъй като в родата съм известна с пророческите си сънища и космически откровения. И двете предусещахме, че си имаме работа с полтъргайст, защото през 90-тте всяко домакинство се хвалеше с поне едно свръхнеобяснимо събитие. Смятахме любезно да помолим съществото да отстъпи от живота на живите. Цяла нощ проведохме изключително смислен разговор с него, като видни екстрасенски, докато не се качихме и двете на лампиона от ужас. Нашият полтъргайст се оказа обикновен плъх. Иначе, благодарение на силата на мисълта ни, с почукване и с потропване, мнимият полтъргайст ни сподели, че преживе е бил млад боец, загинал в Балканската война. Или поне така го разбрахме.
С Пати обсъждахме любовния ми живот на чаша чай. Бях сигурна, че след като ми видеше гърба, бързаше да се обади на баба ми, а тя от своя страна препредаваше на баща ми. Иначе нямам обяснение как всички знаеха всичко, като една задружна арменска фамилия. Понякога се получаваше развален телефон. Така един ден се оказа, че имам гадже, за което изобщо не подозирах. Убедена съм, че въпросното момче съществуваше само в бабешките им фантазии, а брат ми прояви огромно търпение да не набие друг, с когото танцувахме в дискотека. Точно заради това никой не разбра когато реших да се омъжвам, а просто заповядаха на двете сватби. Но и това е една друга история…
Пати почина няколко години по-късно, в очакване на първото внуче. Така и не го видя. Останах с книгите ѝ от Американския колеж, дребни декорации и прекрасния ѝ гипсов бюст на Доганов от 40-тте години на 20 век. Скромната ѝ библиотека в момента е нависоко, за да предпазя книгите от палавите детски ръчици. И точно тук, в таймлайна се засичат една нейна книга от 1908 г. и едно предизвикателство в групата Isabelle`s friends. Сравнително бързо (следващия опит ще е по-така), и много лесно обличане на кориците се получи, в което децата ви могат също да участват. Ето как и какво, с всичките съпътстващи от слабоумието ми грешки:
Най-напред може да ви се наложи да събудите косматата топка и да я премахнете от работното ви място, върху което нагло се припича. Тидик рядко успява да се намърда тук, но с презрението, с което ме обля, се замислих това моето или неговото е?!
