Спасяването на мистър Н. и мисис И.

Мистър Н. брои до 10. Първи път, втори и трети. Мисис И. събира кураж и свише се сдобива със сили да сготви най-вкусната вечеря и да извърши сама стотици домакински геройства. Разбира се, бдителността на мистър Н. не може току-така да бъде приспана, нито бушуващите му три удивителни – омилостивени. През нощта всички са будни. Мистър Н. неуспешно крие раздразнението си под завивките. Мисис И. храни и дундурка ревящо коте на два часа. Децата проверяват дали родителите им са с всичкия си.

Петък, 25-ти август

Вместо „Довиждане“, мистър Н. изпраща кратки команди:

„Когато се прибера от работа, котиту не го искам тук. Или той, или аз“, три удивителни.

Мисис И., чиято нова мисия е да опази крехкия котешки живот, отговаря бунтовнически „Мяу“ и в съзаклятие с децата организира тих метеж. На емоционално ниво. Незакусили и вместо с автомобил, мяучещата и убедена, че знае местонахождението на клиника „Добро хрумване“, мисис И. превежда децата и котето в пешеходно лутане из целия център. Все пак мисис И. успява да си възвърне човешкия говор и достойнство малко по-късно, когато ѝ хрумва, че можеше да е по-зле. Например, ако бе открила крокодил вместо коте.

Двуседмичното, както се оказва, четирикрако, се сдобива с име. Тидик. Тидик има спешна нужда от лечение, което се провежда през следващите дни. Мистър Н. се прибира в дом, в който вече живее котка от мъжки пол с тигрова окраска. Тидик. Съгласява се да му осигури дом за една седмица докато котето порасне и започне да се грижи самичко за себе си. Никой от семейството не счита за уместно жертвоготовнически да издърпа мистър Н. от самозаблудата, в която сам е скочил.

Събота, 26-ти август

Мисис И. има уговорена фотосесия, която прекъсва и повежда нищо неподозиращото семейство, обекта на съботния ѝ ангажимент, към дома си, за да нахрани най-малкия член на домакинството. С ужас открива… липсата му. В знак на добра воля, мистър Н. е повел децата и Тидик на разходка в Южния парк. Мисис И. напуска дома си огорчена, тъй като никой не се е сетил да я попита за разрешение, та нали тя е майката; и изтерзана, тъй като същия никой не се е сетил да вземе и млякото, не само котето, за да го нахрани. Фотосесията продължава.

Привечер мистър Н. прекъсва мисис И.:
„Спри да наричаш котиту „бебе“. То не е бебе, а коте“, познахте, три удивителни.

Неделя, 27-ми август

Тидиче сякаш участва в експеримента на Павлов – щом мисис И. го завие през глава, той се сгушва в мама Мецана или тате Тоби, зависи кой от двамата плюшени заместник-родители е изпран в момента, и заспива.

„Мама, а кога ще проговори?“, любопитства момиченцето, „Майките котки кръщават ли си децата с имена?“

„А ти сигурна ли си, че това не е плъх, а коте?“, все пак съмнението изяжда голямото момче.

Някъде през септември

Мисис И. признава в разговор, че макар никога да не е харесвала котки, обожава Тидик. Нарича го шеговито „малък плъх“ и „маминчо“ и често го дебне с камерата. Профилите ѝ в социалните мрежи започват да се давят и същевременно задушават от умиляващи котешки снимки. Мистър Н. успява да приспи котето и дори му се усмихва. А когато заминава в командировка, всяка вечер пита първо как е Тидик и след това как са децата. Децата пък активно участват в почистването на естествените тидически нужди, в храненето му през три часа и в приспиването. Или както често започва да се убежда мисис И., котешките бебета се гледат съвсем като човешките. Умопомръчението ѝ приключва когато любимецът се сдобива със зъби за едно денонощие и с този предателски акт променя правилата на играта.

Мистър Н. се съгласява Тидик да остане за още две – три седмици. Децата и мисис И. тайничко протриват ръце. Седмица по-късно мистър Н. се връща от командировка. Децата го посрещат с:

„Тате, добре дошъл! Може ли Тидик да ни бъде домашен любимец?“

Мистър Н. се усмихва отнесено, о, успяхме, три удивителни.