Любов по време на обир
* Емил, близо 4 г.: „Сега на пирати ли ще играем или на крадци?!“. Има ли съществена разлика?!
* Калоян: „Какво има за вечеря?“ Точно сега – въздух с кисело мляко, събужда се отново истеричката у мен. „А за ядене?“, невъзмутимо настоява той.
* Аз, в отговор на въпроса на инспектора къде има кош за отпадъци: „Кофата е до… ъъъъъ… онова нещо за печене на филии?!“. „Тостер“, отговаря той. Да, благодаря.
* Мъжът ми, напълно адекватен, за разлика от мен, изстрелва реплика в открития Космос, която става култова през следващите месеци: „Добре, че са затворили хладилника и не са нацапали стените!“. Горките стени преживяха епичен ремонт, струва си да жалее човек.
* Двете съседки в small talks: „Видя ли, казах ти да оставяме лампата пред входа да свети през нощта, а ти всяка вечер я гасиш!“, казва амазонката. „Кой ще плаща сметките?“, отвръща другата и сякаш наум пресмята колко пари имаме в касата. „Аз постоянно се страхувам да не влязат при мен, ама няма какво да вземат…“, повтаря, потретва и попетва във всяка стая за протокола. Кой знае, може пък нашите крадци да слушат внимателно…
* Следователката към мен: „Хубаво е, че не го преживявате тежко. Но ако ви се доплаче и усетите гняв, изпратете им една майна, помага.“
* Вече сме по леглата, Криси и Каби се гушкат на втория етаж на двуетажното легло, а Емо е върху ми на долния. Изпълнявам заповедта #стойпринасдокатозаспим. Големите прохъркват сладко, а малкото ме обсипва с целувки и съшива молбата си с бяла джуфка: „Може ли като сънувам кошмари да дойда в твоето легло?“. Обичайната стокаратова усмивка обещаващо ми намеква, че ще се случи даже невероятното, за да се сънуват всички бебешки кошмари на конвейер. „Хайде да отидем още сега“, казвам. Така и така съм като Снежанка в джуджешки креват.
* В леглото разказвам на мъжа ми моите пророчески сънища, които днес не помня, но изглежда съновникът е предвещавал подобен семеен катаклизъм. „Трябваше да разтълкуваме съня ти и да се върнем обратно!“, казва. Сериозно?! Над 400 км заради един сън?!
Е, надявам се да сте заварили домовете си необезчестени. Но ако като нас сте били от онези, с късата клечка, не забравяйте, че спасение дебне не откъде да е, а от онези малки детски главици с големи сърца, широки възприятия и вселена от усмивки и странности…
За много години!
NB: Текстът е публикуван за първи път в PARENTLAND