Няколко разхвърляни причини защо всяка от нас е най-добрата майка

Родителството – този океан от проби-грешки, радости и тревоги, очаквания и малки моменти. Този безкраен хоризонт, изпълнен с милиарди детски вселени, поглъщащи измеренията на гравитиращите около тях родители-планети. Колко много текстове в блогове, семинари, училища за родители, професионална литература са му посветени. И въпреки това никой не ти гарантира точните отговори, нито ти обещава златен медал, нито ти гарантира да излезеш сух.

Наблюдавам хората наоколо – може би първо за собствен кураж. В никакъв случай не търся или очаквам одобрение от когото и да било, пък и отдавна хорските мнения приемам със сарказъм. Но живота на бързи обороти е изтощителен, времето не може да се върне назад, а и, бога ми, и майката е човек. И то голям човек. Човек, който греши, който също има нужди или просто една добра дума. Наблюденията ми ме отвеждат към размисли различни и обещания пред себе си, които никога не изпълнявам. Отлагам ги за някой ден.

Научих, че с малки стъпки се достига далеч; че имам право да поискам помощ и да казвам “не” и “не мога”; че щастието е в здравето, в пътуването, в усмивките, в целувките за “лека нощ”. Научих, че приятелите са онези, с които можем заедно да помълчим, за да си осигурим тишина и почивка, а когато говорим, не говорим за нищо конкретно, но винаги е смешно и след това не помним нищо.

Научих, че децата не са, ама изобщо не са, бял лист хартия, върху който пишем – техният темперамент е толкова разпознаваем още в ранна бебешка възраст, че ти остава само да ги подкрепяш, да ги обичаш и да ги следваш, давайки им криле. Научих, че родителството има много лица и много възможности; че няма необратими неща; че всяка ситуация може да бъде урок, стига да имаш готовност да влезеш в час.

В моето родителство, в моя свят от работа, ангажименти и проекти, в моето семейство, в моя дом аз съм най-добрата майка за моите деца. Вие сте най-добрите майки за вашите деца. Да си кажем нещата такива, каквито са, без досадата от модерния истеричен хумор или пък другата крайност – патетичното прехласване по гарджетата. Най-добрите сме, защото: