Внимание, велосипедисти!

В коя група съм аз като велосипедист? Предполагам си задавате този въпрос. Не е честно да категоризирам непознати, макар и съвсем шеговито и напълно добронамерено, а да не иронизирам себе си. Истината е, че аз съм от всичко по малко, което е рамките на разумните граници. Е, с малки изключения – позволявам си да карам велосипед в насрещното, например. Но тъй като често с мен са и децата, се стремя личният пример да е в синхрон с приказките за безопасност, култура на колоездене, начин на поведение спрямо околните и тях самите.

Удоволствието от това да уловиш вятъра, да не си участник в задръстванията в големия град, да спортуваш, докато вършиш някаква работа, е огромно и трайно заразно.

След като вече разбрахте какви велосипедисти сме и ако имате нещо против съгражданите си на велосипеди, отчетете следните факти:

• София отдавна отесня за този луд трафик, а по закон велосипедистите са част от пътното движение. Те не са защитени в ламарини като шофьорите, обаче. Спазвайте разумна дистанция. Ако ви е трудно да бъдете толерантни към непознати, представете си, че въпросният велосипедист би могъл да е в колата пред вас като част от задръстването, което създавате вие с вашата кола и подобните наоколо.

• Не забивайте нос в телефоните си, движейки се по велоалеите – повечето от тях и без това са организирани от някой, виждал велосипед само на картинка. Зная, че с нова култура не се събуждаме всеки ден, но взаимността и толерантността са винаги добра идея.

• Колоезденето в България може да се превърне в начин на живот, ако някога се събудим с подходяща инфраструктура, ако се стремим взаимно да не си пречим, ако имаме самосъзнание и учим децата как да бъдат част от пътното движение безопасно и културно, растейки – някой ден ние ще сме бабите и дядовците, а те ща яхват колелетата, моторите и автомобилите.

NB: Текстът е публикуван за първи път в PARENTLAND