Welcome to my blog,
if you want,
you can have one also.
Enjoy!
Image Alt

Isabelle's Mingle-mangle

Едно дете, две училища, една теза

Разбирате ли, за мен винаги е било важно семейството, училището, държавните институции, бизнеса, медиите, обществото да работят заедно, що се отнася до благото и бъдещето на децата. Това означава да общуваме, да създаваме, да преодоляваме спънки и различия или просто да правим всичко нужно и по силите ни, за да могат децата да растат в защитена среда, да имат перспективи пред себе си. И не, не вярвам, че със създаването на статуквото „навсякъде е така“ приключва всичко. И преди година не повярвах, и сега не вярвам.

Преместих сина ни в средата на първия срок в трети клас.

Стана съвсем случайно и буквално за ден.

Новото му училище не е елитно, квартално е. Не е в непосредствена близост до дома ни – на 20 мин. с колело, на 20 мин. с кола, на 35 мин. с тролей, на 30 мин. с едра крачка. Училищните раници не съдържат цялата Александрийска библиотека – в стаите има етажерки. Осигурено е целодневно обучение на децата – след часовете всеки клас продължава следобедните занимания с титулярния учител и преподавателя по език. Домашни има през уикендите и задължително през ваканциите, като в края на всяка седмица получаваме по пощата пълни подробности за усвоения материал, домашната работа, проекти и извънкласни занимания, посещения на културни мероприятия. Една сутрин получих обаждане в 8 ч. от класната, че синът ни е отишъл без домашно, което се оказа у дома. Завишени оценки не съществуват. Както каза една от майките – каквито са му знанията, такива са му оценките. И двете учителки успяват да намерят време да вървят по налудничаво определената от МОН програма, и заедно с това да връщат децата към стария материал. Следобед изчакват пред входа до момента, в който и последното дете бъде взето, като на всеки родител се обръща внимание с информация за отминалия учебен ден. Организират се спортни празници с участието на родителите и различни ангажименти около поддръжката на училищната среда.

Е, явно навсякъде не е така. И трябва да се знае. Защото зависи и от нас.

NB: Текстът е публикуван за първи път в PARENTLAND

Comment