
Оставаме, оставаме
Междувременно Facebook прелива от смешни мемета и точно когато най-мрачните настроения забушуват, изскача я един генерал, я някой кавър в подходящ текст, който връща октавите в смеха, а творческият заряд на артистите е в апогея си благодарение на стрийминг предаванията. Усещането за нормалност е все по-ценно. Особено когато назрява моментът за крути мерки, забрани, глоби, затвор. Все спорни похвати.
Отново петък, 20 март.
Забраняват и парковете.
Позволяваме си една последна разходка в Борисовата. Залязващо слънце, пролетен ветрец, чист въздух, цъфнали клонки, кобра-с-кобра… Два парка по-надолу, прибирайки се „по дългия път“, никой не бърза да се сбогува.
Пред заплахата от нови репресивни, пардон, рестриктивни мерки, се затваряме плътно у дома. Телефонните ни апарати и съдържанието им вече официално са всичко друго, но не и лични. Тук едни от нас ще кажат, че това е за добро и е временно, а други ще прочетат по-вниматено текстовете и ще обърнат внимание, че краен срок за предоставяне на телеметрични данни изобщо не е указан…
Но нищо, Strike a sope. Stay at home…

А децата? Онлайн обучението стартира поразително добре, предвид готовността на системата да реагира за един уикенд и то в условията на криза и напрежение.
Учениците ми се вълнуват много. Харесва им, забавляват се да се свързват с учителите и приятелите си по алтернативен начин. Някак интуитивно се научават да ползват различните платформи. След първите няколко дни, вече не ме ангажират твърде много. Големият ми син отдавна работи в Classroom, а сега вече има и официален повод артистично да затръшне вратата пред носа ми. Дъщеря ми рецитира старателно домашното си по немски, за да изпратим аудио файл; пуска си сама диктовката за четвърти клас; проверява ме дали съм изпратила домашните. Малкият ми син е в лежерна безтегловност, о, пей, сърце. Отговорни са и тримата, просто пораснаха.

Отношенията между нас са по-стабилни от всякога. Разчитаме един на друг, имаме само себе си по пътя на емоциите и преодоляването на кризата.
Дневните ни ритуали вече са напълно различни, времето тече бавно.