30 дни от април. Фотография. Нови посоки
Ден 27. От далече
Първа плаха разходка в Борисовата градина, седмици след последната ни вечер там. Бе забавно и ароматно.
Ден 28. Цветя
Непознат дрозд ни навести у дома, котката се учи да лети, цветята ми ме обичат.
Ден 29. Черно и бяло
Ефирни късчета живот вече на свобода…
Ден 30. Автопортрет.
Relax. Take it easy.
Е, ако не бяха отворили парковете, вероятността да изгоря на затворнически райета бе съвсем сериозна. За щастие градският ни тен няма да бъде и на маска, поне не и засега…
Това бе моят април.
Радвам се, че завърших проекта. Спомените от него вече са ми ценни заради динамиката на промените, настъпили в някои дни буквално за часове. Ще се връщам към снимките си, хубави или лоши. Ще запазя и кратките разкази за идеите и реализациите им – разговорите със случайни хора, пазаруването в бакалията, вкусът на памучния намордник, негримираните очи, празните улици и самотно цъфтящи дървета – всички те стоящи с цялата си плътност и енергия зад всеки клик на камерата ми. За да го има този проект, за да помня всичко.
Благодарна съм за компанията на фотографите, с които работихме заедно – Люба Кемерова, Надя Джамбазова, Кремена Пашова, Катерина Вебер, Шенел Хаджолова, Даниела Ламбова, Драга Сапаревска, Татяна Томсичкова и много други. Подкрепяйки се една друга в този период на изпитание на творческото началото, изминахме този път заедно. Вярвам, че някой ден всяка от нас ще снима отново семействата, които обичаме – клиентите, които ни доверяват ценните си моменти срещу нашата способност да отразяме светлината и обичта в очите им. Ще бъде скоро и ще бъде хубаво…
Бъдете здрави, Изи
NB: Нашата скромна група продължава да снима и през май, но този път предизвикателството е далеч по-сложно и креативно. Очаквайте продължение! А ако желаете да се включите и вие, заповядайте тук, не е късно.