DIY: Под открито небе в детската стая

Карантината е нещо като подарено време, в което да обърнем внимание върху микросвета, споделен със семействата ни. Време за нови неща, за преосмисляне на стари неща, за вдъхновение и нов живот за непотребните неща. Огледайте домовете си. Неща, неща и пак неща. Имаме ги в повече. Сигурна съм, че дори и да следвате философията на минимализма, сте натрупали вещи най-различни. Скрити на тъмно в някое чекмедже, така че да забравим за тях, те просто стоят и ни очакват. Предлагам сега, точно сега, да бъде техният звезден момент в бъдещи diy проекти…

Покрай онлайн обучението на децата, компютърът ми е почти изцяло в техни владения – още едно нещо освен свободата, с което вече не разполагам. Работата ми е временно прекратена, котлоните и фурната работят до пълно изтощение, а творческият ми заряд бе приспан за неопределено време. Снимам всеки ден моменти от ежедневието ни, за които ще си спомняме и ще разказваме, но не намирам нищо от това за изключително интересно и вдъхновяващо като идея и изпълнение. Разказах ви тук как (се) опознаваме (в) новата ситуация и какви емоции поражда тя у дома. И така, в един такъв задънен откъм преживявания ден, при това последен от март, скочих във фотографско предизвикателство, чиято задача е всеки ден от април да снимам по предварително определена тема. Ако ме следите в instagram, вероятно вече сте в течение и виждате какви ги върша.

И ето как по неведоми пътища ви превеждам към diy проекта. Някои от темите са си живо предизвикателство предвид карантината, но пък и пробуждане на заспалото творческо начало.

Облаци. Трябваше да снимам облаци в ден, в който небето бе в един най-красивите си сини тонове. Часове наред умувах какво да снимам, но нищо не ми хрумваше, докато не се подсетих как децата си бяха направили импровизирано спане под звездите.

Детската стая у дома е пространство без ограничения, което обаче си има врата и постоянно я ползвам. Не ме трогват хаосът и шумът, стига вратата да е плътно затворена и нищо от това да не достига до мен. Но в условията на карантина, забрани и абсурдни глоби, гледката на заспалите ми на пода деца, търсещи допир до земята и преживяване различно от това, което може да предложи една крайно досадна и ежедневна вече детска стая, едновременно ме натъжи и ме накара да се замисля какво мога да направя.

За следващото им преспиване под открито небе, вече ще си имат собствени облаци и Слънце, спасени и под карантина. Нужно бе само мъжът ми да пренесе от ателието всички стотици помпони, които бях направила миналата есен за фотосесиите и за проекти, които така и не видяха бял свят. И тъй като забравих къде точно съм скрила преждата, за да ви снимам как се правят помпони, ми хрумна да ви покажа алтернативен материал, защото съм сигурна, че домовете, в които няма прежда, преобладават над тези, в които се плете. А пък ако решите все пак да се сдобиете с нея, можете да поръчате онлайн от различни магазини, да речем от тук.

Моята бе купувана от магазин на пл. „Възраждане“, нямам представа дали работи в момента. Изработката на помпони от прежда е същата като тази от дънков плат, просто се получават по-пухести и облачетата ви ще изглеждат реалистично. Дънков плат или стара тениска обаче имаме всички, така че е време за рециклиране. Вижте тук как направих помпони, те ще бъдат употребени и в следващия diy проект.