Големите малки бели
Те са четирима и правят този свят вълнуващ и шумен, връхлитащ околните на трета светлинна. С тези усмивки могат да изкопчат всичко, което грижливо е попаднало в графа #ТоваНе и накрая да излезеш сух, вместо гузен, че си позволил. Срещите ми с тях са безкраен урок, от какъвто в онзи момент съм имала нужда. С две думи, обичам много тази фамилия, искам в блога да има
Да бъде!
По-страшно от зъболекар е… да снимаш фотограф. От мен да знаете. Толкова е страшно, че през нощта сценичната треска не ти дава покой. Сънуваш позиции на ръцете, търсиш очите, обмисляш емоцията, преповтаряш какво да кажеш и дали е по-сигурно изобщо нищо да не казваш? Пътьом към срещата чупиш велосипеда, ей така, както си го караш, а след сесията отлагаш да обработиш кадрите. И не че Жени ми
Води ме, слушам те
Събота ме срещна с Ива, която упорито наричах Ели, с Митко, когото пък прекръстих на Марти, и с техните бонбони Дени и Вели. Обърках пътя, също така, т.е. програмата ми се води за изпълнена… Всяко семейство остава свой отпечатък в съзнанието ми, привързвам се лесно и да срещна взаимност у непознатите очи, никак не е рядкост. Тези малки и големи хора искрено стоплиха сърцето ми. Усмивките не напускаха
Oh, sweet menace
Стефко и Саши са най-добри приятели, съюзници в белите. Един за друг те са най-преданият и доверен брат. И сякаш тайфун нахлува в ателието, понесъл момчетата с цялата им възможна сладост, заради която веселието започва още от вратата. Толкова са бързи и неудържими, че само им подавам игра и тя вече е реализирана в съпровод от весели звуци и ритничета. Почиват си за по един мъфин време
В милувки
Тя пристъпва плахо в ателието, разглежда, открива топлите очи на мама и ме дарява с нежна усмивка. Не иска да се отдели от майка си нито за миг. Търси нейната закрила в любимата си прегръдка, тихите слова, закачки и обещания за издайнически лакомства. Есен е. С летни температури и толкова много цветове. Следвам емоциите на момичетата, сякаш са дъхав букет от вечно лято. Толкова са искрени, мили, специални.
Slipping Through My Fingers…
Когато говорим за връзката между майка и дъщеря, може би най-честата ни асоциация е за многоликата сила на жената, приемствеността, нежността, момичешкото приятелство, доверието. Моментите, в които като родител виждаш у детето си малкото момиченце, което някога си била, с всичките трепети, малки радости, бурни емоции, мечти, наранени колена дори. Когато тя споделя колко много иска да прилича на теб, без да разбира, че е създадена, за
Синеморец между залеза и изгрева
Някъде там на скалата, между залеза и изгрева, потънала сред ябълкови дървета, малинови храсти и рози, отправила взор към Черно море, живее една къща. Тя бе наш дом това лято. Сутрин ни събуждаха чайките, вечер заспивахме под звездите. Тичахме боси из градината, грабихме ябълки от земята, гушкахме котката Рижони, мажехме палачинките обилно с шоколад. Всеки ден заемахме седалките на първия ред за поредния небесен концерт със зрелищни