Как обичам децата си? Различно.

Първата ми бременност с всичките ѝ тревоги, бесове, любопитство, трепетни очаквания.

Първото ми раждане. Първите ми сълзи на отчаяние и следродилна депресия.

Първите ни милувки, първите ми временни неуспехи с кърменето, отричането на бабините деветини.

Първото прохождане, първото „мама“, първите съвместни игри.

Първото ми ясленче, макар и за кратко. Първата ми родителска среща в детската градина с тонове ентусиазъм да направя грандиозен пробив в системата на тема здравословно хранене.

Първото ми участие в НПО, на чиито събрания и акции участваше и той. Първите ми протести – за повече места в детските градини, например.

Първият ми ученик – такова вълнение, безпаметни приготовления за празненство, а приключи за миг. Първият ми същински сблъсък с проблемите в образованието ни.

Първата му любов…

С всяко следващо дете, онова специалното, което имах с Калоян, го нямаше. Заради опита.

Бях изплакала сълзите, знаех какво ме очаква и как да се подготвя, осъзнавах, че често първото дете наистина се оказва експеримент за своите родители, проправяйки път за по-малките в семейството. Радвам се на сестра му и брат му, разбира се, но някак по-постно. А и трябваше да се постарая отново да пробия системата и да докажа, че ревността между децата е градска хорър легенда. Успях с цената на много труд, време, разговори, споделено и откраднато време.

Кристина – обичам я, защото е моето едничко момиченце. Не, тя не е принцеса! Никога не мислете за нея по този начин. Тя може да ви сложи в малкия си джоб с нежната си усмивка ала Мона Лиза, събаряйки с рогата си насрещната стена.

Обичам я заради веселите смешки; заради готовността, с която ми позволява да я снимам във всякакви условия, дори ако прекъсна любимото ѝ занимание.

Обичам я, защото умее да прерисува страхотно, а е още толкова малка. Никога не е казала „не мога“, а бидейки моята зодия, виждам толкова много от себе си в нея. Обичам я, защото тя е „мама дугото“ – другата майка, както я нарече малкото ѝ братче. Представете си ги двамата с разлика от година и половина – колко много е означавала тя за него, за да я нарече той „мама дугото“! Не е ли специална?! Обичам я!

Обичам я, защото на 6 години изненадващо за всички ни стана първолаче, а изглежда по-зряла от батко си когато той беше първи клас.

Обичам я, защото си имаме нашите женски и безцелни бягства, в които си позволяваме да осмиваме момчетата и мъжете, без да забравяме, че и ние не сме самото съвършенство.

Обичам я, защото Калоян измисли нейното име, а той тогава дори не знаеше, че така се казваше моята баба…