Welcome to my blog,
if you want,
you can have one also.
Enjoy!
фотография Tag

Те са четирима и правят този свят вълнуващ и шумен, връхлитащ околните на трета светлинна. С тези усмивки могат да изкопчат всичко, което грижливо е попаднало в графа #ТоваНе и накрая да излезеш сух, вместо гузен, че си позволил. Срещите ми с тях са безкраен урок, от какъвто в онзи момент съм имала нужда. С две думи, обичам много тази фамилия, искам в блога да има

Събота ме срещна с Ива, която упорито наричах Ели, с Митко, когото пък прекръстих на Марти, и с техните бонбони Дени и Вели. Обърках пътя, също така, т.е. програмата ми се води за изпълнена… Всяко семейство остава свой отпечатък в съзнанието ми, привързвам се лесно и да срещна взаимност у непознатите очи, никак не е рядкост. Тези малки и големи хора искрено стоплиха сърцето ми. Усмивките не напускаха

Стефко и Саши са най-добри приятели, съюзници в белите. Един за друг те са най-преданият и доверен брат. И сякаш тайфун нахлува в ателието, понесъл момчетата с цялата им възможна сладост, заради която веселието започва още от вратата. Толкова са бързи и неудържими, че само им подавам игра и тя вече е реализирана в съпровод от весели звуци и ритничета. Почиват си за по един мъфин време

Тя пристъпва плахо в ателието, разглежда, открива топлите очи на мама и ме дарява с нежна усмивка. Не иска да се отдели от майка си нито за миг. Търси нейната закрила в любимата си прегръдка, тихите слова, закачки и обещания за издайнически лакомства. Есен е. С летни температури и толкова много цветове. Следвам емоциите на момичетата, сякаш са дъхав букет от вечно лято. Толкова са искрени, мили, специални.

Когато говорим за връзката между майка и дъщеря, може би най-честата ни асоциация е за многоликата сила на жената, приемствеността, нежността, момичешкото приятелство, доверието. Моментите, в които като родител виждаш у детето си малкото момиченце, което някога си била, с всичките трепети, малки радости, бурни емоции, мечти, наранени колена дори. Когато тя споделя колко много иска да прилича на теб, без да разбира, че е създадена, за

Смърфовете от детските ни години забавляват второ поколение деца. Но не само от екраните. Смърфовете се въплътиха в меки и полюляващи се стикита, които всички малчовци обичат да колекционират. И вече са у дома, ето как

Ако трябва да разказвам за Виена в минало време, то решавам да го направя различно, с думи на детето, което някога бях, когато посетих града в невръстна възраст, за да срещне баба си и дядо си. Спомените ми от Виена в края на 70-тте са по-скоро картинни проблясъци, към които баща ми се е погрижил да добави една скромна кутия с черно-бели снимки. Четири десетилетия по-късно се

Бързам да отбележа всички случайни и неслучайни подробности, преди центрофугата да ме е поела в шумния си вихър. Тази история със семейството на Силвия бе замислена като лавандулова, хммммм, някъде там, сред Родопите, но се превърна в разказ за детски смях из усойната Витоша. Какво научихме една за друга, ето: Списък на приликите: имаме топли сини очиимаме по три децадецата ни имат почти еднакви разлики помежду имна най-малкото всичко