Фотоистория. Проект с Бочко.

Аз съм Ария. Името ми, казва мама, е древно колкото света и на някои стари езици означава „светъл лъч“, „сияйно дете“.

Когато станах на три, получих подарък братче. Знаете ли как? Отидохме с мама при докторката да видим бебето на нейния телевизор и малкото бобче стана момче! Мама обеща скоро да ми подари сестричка, но телевизорът ще каже дали ще може.

Адриян е много миличък. Сигурно защото мама и тати оплетоха моето име в неговото. Или пък защото е само на 17 дни?

Искате ли да ви разкажа за нашия ден? Бебето прави компания на мама, защото сега тати е кавалер само на мен. Сутрин двамата отиваме в кооператива при децата, на обяд се прибираме вкъщи. Тати обядва с мен, чете ми книжка, после спуска пердетата в моята стая (защото вече съм кака и си имам само моя стая), гушваме се и заспиваме. Когато се събудя, мама пее на Адриян ето така “На-ни-на, на-ни-на” и го носи из цялата къща, за да е спокоен. Тати пък трябва да работи и ние знаем, че ни е време да излезем навън. Много искам да разхождам бебето в моята количка, но за мама е по-удобно да го носи в слинг и да ме държи за ръка. Когато стане тъмно, помагам на баба да подредим масата, вечеряме, играем, гушкаме се и си говорим.

Такъв е почти всеки наш ден откакто Адриян се появи. Но има и различни дни…

Една сутрин, докато пътувахме с автобуса до кооператива, решихме да направим изненада за мама и бебето. Тати е много добричък, защото ми подари пожарна кола, която много ми трябваше за кукленската къща. Мама и бебето пък получиха специален комплект за първа грижа. Тати не знае, но ние с мама и Адриян сме си избрали специално такъв татко! Толкова хубава изненада беше за всички, че ми разрешиха този следобед да не спя, а да поиграем на бебе…

Чувала съм големите деца да казват: “Намислих една игра…”, обаче играта се оказва някаква трудна задача. Моята беше изненада за мама, тати и бебето, и всички казаха, че е супер забавна!