Дървото на живота
„Нека да те снимам!“ Обичайно с тази реплика започвам разговор с Вили, откакто я познавам. Отговорът ѝ се върти между кратък присмех и „Аз съм дърво!“, но винаги стигаме до там, че все пак я снимам. Дали ще е с нейните плетива или с моите цветя, и двете излизаме извън зоната си на комфорт и рискуваме да ни се получи. Ето ни и днес така. Тя е много бременна
Oh, sweet menace
Стефко и Саши са най-добри приятели, съюзници в белите. Един за друг те са най-преданият и доверен брат. И сякаш тайфун нахлува в ателието, понесъл момчетата с цялата им възможна сладост, заради която веселието започва още от вратата. Толкова са бързи и неудържими, че само им подавам игра и тя вече е реализирана в съпровод от весели звуци и ритничета. Почиват си за по един мъфин време
В милувки
Тя пристъпва плахо в ателието, разглежда, открива топлите очи на мама и ме дарява с нежна усмивка. Не иска да се отдели от майка си нито за миг. Търси нейната закрила в любимата си прегръдка, тихите слова, закачки и обещания за издайнически лакомства. Есен е. С летни температури и толкова много цветове. Следвам емоциите на момичетата, сякаш са дъхав букет от вечно лято. Толкова са искрени, мили, специални.