В чувала на Дядо Коледа…
… вместо подаръци, се побират няколко кутии с добре опаковани лудории. Отново на гости на Рени и Боби, развързваме заедно торбата и изскачат целия спектър от емоции. Един се сърди, друг не обича да се снима, трети е пропътувал половин Европа и иска да се завърне с коледни спомени. Не ми остава нищо друго, освен да вкарам тежката артилерия – съкрушителен бой с възглавници, гъделичкане до припадък и
Големите малки бели
Те са четирима и правят този свят вълнуващ и шумен, връхлитащ околните на трета светлинна. С тези усмивки могат да изкопчат всичко, което грижливо е попаднало в графа #ТоваНе и накрая да излезеш сух, вместо гузен, че си позволил. Срещите ми с тях са безкраен урок, от какъвто в онзи момент съм имала нужда. С две думи, обичам много тази фамилия, искам в блога да има
Да бъде!
По-страшно от зъболекар е… да снимаш фотограф. От мен да знаете. Толкова е страшно, че през нощта сценичната треска не ти дава покой. Сънуваш позиции на ръцете, търсиш очите, обмисляш емоцията, преповтаряш какво да кажеш и дали е по-сигурно изобщо нищо да не казваш? Пътьом към срещата чупиш велосипеда, ей така, както си го караш, а след сесията отлагаш да обработиш кадрите. И не че Жени ми
Води ме, слушам те
Събота ме срещна с Ива, която упорито наричах Ели, с Митко, когото пък прекръстих на Марти, и с техните бонбони Дени и Вели. Обърках пътя, също така, т.е. програмата ми се води за изпълнена… Всяко семейство остава свой отпечатък в съзнанието ми, привързвам се лесно и да срещна взаимност у непознатите очи, никак не е рядкост. Тези малки и големи хора искрено стоплиха сърцето ми. Усмивките не напускаха
Oh, sweet menace
Стефко и Саши са най-добри приятели, съюзници в белите. Един за друг те са най-преданият и доверен брат. И сякаш тайфун нахлува в ателието, понесъл момчетата с цялата им възможна сладост, заради която веселието започва още от вратата. Толкова са бързи и неудържими, че само им подавам игра и тя вече е реализирана в съпровод от весели звуци и ритничета. Почиват си за по един мъфин време
В милувки
Тя пристъпва плахо в ателието, разглежда, открива топлите очи на мама и ме дарява с нежна усмивка. Не иска да се отдели от майка си нито за миг. Търси нейната закрила в любимата си прегръдка, тихите слова, закачки и обещания за издайнически лакомства. Есен е. С летни температури и толкова много цветове. Следвам емоциите на момичетата, сякаш са дъхав букет от вечно лято. Толкова са искрени, мили, специални.
Slipping Through My Fingers…
Когато говорим за връзката между майка и дъщеря, може би най-честата ни асоциация е за многоликата сила на жената, приемствеността, нежността, момичешкото приятелство, доверието. Моментите, в които като родител виждаш у детето си малкото момиченце, което някога си била, с всичките трепети, малки радости, бурни емоции, мечти, наранени колена дори. Когато тя споделя колко много иска да прилича на теб, без да разбира, че е създадена, за
Фотоистория. Проект с Lidl
Смърфовете от детските ни години забавляват второ поколение деца. Но не само от екраните. Смърфовете се въплътиха в меки и полюляващи се стикита, които всички малчовци обичат да колекционират. И вече са у дома, ето как