Стей-ет-хоум мамище отблизо: въпросите, които е по-добре да не задавате

О, да, с нетърпение очаквам да се ръкувам с онзи работодател, който ще ме наеме на пенсионна възраст на поне средно мениджърско ниво! Все пак до онзи момент аз ще съм заемала длъжността „Управител“, колко да деградирам?! Ако трябва да съм сериозна, свекърва ми не за първи път проявява любопитство към месечните ми доходи. А пък синът ѝ, който вярва, че по цял ден съм яхнала белия кон, изтръгна мъчителното обещание от мен още в началото на моя път: „Кълна се, ако бизнесът ми не потръгне, ще си потърся ИСТИНСКА работа.” Заклех се.

О, значи не работиш?

Новите ни съседи бяха запленени от това, че ме виждат насам-натам с разни щайги, цветя, килимчета и други щуротии в работно време. Някои от тях бяха твърдо убедени, че като майка на три деца си СТОЯ вкъщи, а когато ме попитаха дали работя, кимнаха: „Аха, ама, надомна работа, така ли?“ А също и: „Фотосесии ли? Че кой пък иска фотосесии?“ Мъжът ми, пак той и във втора точка, общува с мен риторично: „Какво правиш? Работиш ли? Какво работиш?“ Не бе, хора, не работя, кисна във ваната.

По цял ден с децата? Горката!

Това е за ожалване, да. Фактите показват, че най-добрият начин да привлечеш вниманието на милите дечица е като седнеш да работиш. Не е за изпускане да опиташ да се съсредоточиш, докато в домашния ти офис се водят рицарски битки или някое хайванче все е гладно. Или пък когато те искат сладолед, а се налага да ги водиш на срещи с клиенти, да пазаруваш с тях материали. Много се извинявам, излязох от вкъщи без килограм фон дьо тен, счупих си токчето на жълтите павета, а маникюристката ми избяга с писъци от състоянието на ноктите ми в посока Бахами. Излишният феминизъм не ми понася.

Можеш да си позволиш да „работиш“ от вкъщи, мъжът ти нали те издържа?

Опа, хванахте ме! Сексът за сдобряване винаги е добра идея, за да му изпея: „Миличкоооо, кредитната ми карта се поизпразни наскоро.“

Какво толкова правиш, нали по цял ден си вкъщи?!

Обикновено от 5 дни в седмицата чувам този въпрос през четири от тях. Пак от познатия ви герой – мъжа ми. „Защо не сготви? Защо не почисти? Ходи ли до химическото? Провери ли домашното на К. по български? Защо не заведе децата на плуване?“ Год блес дъ кидс, които в този момент се хвърлят на врата му с боен вик “Татееееееееееее!“ и татето забравя да дочака отговорите си до следващата вечер.

С какво пък си заета през уикенда?!

Обичайно имам сесии и/или създавам цвете, отпишете съботния ден. Освен това готвя като за ненаситни хищници. Водя големия ми син на немски, след това всички сме към плувния басейн. Издавам заповеди да се пишат домашните, после ги проверявам. Евентуално ни остава време и за разходка. Нищо, де, и вашите деца ще пораснат, ще разберете как е.