Стей-ет-хоум мамище отблизо: въпросите, които е по-добре да не задавате

Често се е случвало да ме питат как започна всичко. Как се престраших да оставя добре платената си работа във футуристичен офис, как се справям със семейните задължения и развиването на собствен бизнес. А тези дни към списъка с въпроси мога да добавя и този на свекърва ми – дали изкарвам поне 500 лв. на месец.

Е, може да се каже, че някак си тя е пропуснала лекцията за това как парите не купуват щастие, но все пак друго си е да запалиш мерцедес вместо трабант. А кратката версия на горното е, че когато се роди третото ни дете пожелах да изляза от матрицата, за да имам повече време за отглеждане, възпитание, обучение. Никога не съм си давала сметка каква ирония ще произлезе от това…

Какви са предимствата да развивам моята си бизнес идея?

Да започна с това, че имам право на избор дали да прекарам целия ден по пижама! Без сутиен! Ха! Спестявам си удоволствието да участвам в семейната битка за бързодействие в банята – който влезе първи, задължително се заключва. Не участвам в трафика, не ме блъскат в градския транспорт, не закъснявам за оперативки. Мога да реша да се храня върху клавиатурата, пред телевизора, на двора в компанията на уличните котки и цветята на баба Неди или да си открадна приятелки в обедната им почивка. Икеа работи само за мен – паркирам пред входа, детският кът е свободен, обхождам магазина с валсова стъпка, на касата съм само аз.

Какво още?

Не отговарям пред никого, освен пред себе си. Понякога с дни не си говоря, обаче. Буквално моя работа си е всичко, което правя и не правя. Работата ми доставя огромно удоволствие, особено от момента, в който се научих да казвам „Не“ и да затварям вратите пред лицемери. В главата ми е пълно с идеи на стенд-бай – никога преди това не съм усещала такова величие от КПД у себе си.

Освен това, допреди години семейните ни почивки се планираха според командировките и заетостта на мъжа ми. Сега той е този, който се съобразява с моите ангажименти. А когато тропвам с крак и заставам на буквата „Ф“, то е защото съм шефка. На себе си.

През изминалата петилетка, като самоосигуряваща се и майкохолик, стана ясно, че времето е разтегливо понятие. Т.нар. работно време – също. То е безкрайно и когато решите да ми завиждате за свободата, задължително си напомнете, че сте нечие притежание само от 9 до 18 ч., с 22 дни годишна отпуска (минимум), болнични, национални празници, а също и уикенди, за които ви се плаща. Аз такова прахосничество на време не мога да си позволя. Също така, независимо как и дали изпълнявате съвестно служебните си отговорности, заплатата ви е факт, към нея и обичайните бонуси. И коледни партита. Туше! Попитайте ме колко часа спя в денонощието. Не, по-добре недейте.

Е, танто за кукуригу ли е да си стей-ет-хоум-мам (или казано по нашенски – майка,  която работи от вкъщи)?

Когато човек обмисля дали да скочи в дълбокото, често има абстрактно и романтично виждане за близкото бъдеще. В сенките остават детайлите и реализма. Което не е лошо, защото ако се замислим, вероятно чудесни бизнес идеи биха останали нереализирани само защото логиката и интуицията не са едно и също. Готови ли сте, обаче, да се лишите от двуседмични ваканции, защото често ангажиментите ви ще са буквално от днес за утре? Готови ли сте да заемате длъжности от най-долното стъпало в йерархията на вашата фирма до най-горното? Защото друг изпълнител, освен вас, в често срещания случай, няма. А работното ви място се нужда от чистота; логистика, финансиране, маркетинг и планиране или по-точно: трябва да се снабдявате с материали и консумативи; да се работи с куриер; да общувате с клиентите (никак не е лесно); да осъществявате продажбите; да сте активни в социалните мрежи и да поддържате блог/сайт; да поразбирате и от дизайн, да следите конкуренцията и да усещате предпочитанията на клиентите си. Освен това се очаква да изработвате продуктите и услугите си (евентуално). И така нататък. За всички тези длъжности, фирмите разполагат с обучен персонал. За всички тези дейности, ако някой ми плащаше в моята фирма, щях да съм богата. Хванете ли свободата, вие сте човек-оркестър, учещ се в движение, понякога и опипвайки. Разбира се, можете да действате с размах и да ползвате външни услуги. Имаме склонност да усложняваме живота си, сякаш и без това не е сложен. С две думи, следвайте сърцето си, но вземете под ръка и разума си!

И понеже най-вероятно сте жена, не са ви спестени: водене на децата на детска градина и училище, както и обратно към вкъщи; бърсане на сополи и други денонощни болногледачески услуги; домакинстване; изслушване под строй на семейната логорея вечер; всякакви непредвидени казуси, за които се предполага, че щом не ходите на работа, имате … какво? Време!

Хоп, дойдохме си и на думата. Ако ви е мил животът, никога не задавайте следните въпроси на стей-ет-хоум-мамища като мен:

Когато децата пораснат, ще си намериш ли истинска работа?