• МАЯ • в рубриката „Рожденик за един ден“

Мая е от децата, които израснаха пред обектива ми.
Обаче. Прегледах набързо из сайта – ами, нито една от сесиите ни не съм показвала, а пък толкова много сме се забавлявали във времето.
Но в стария ми блог, който се рее в пространството напълно независим и в собствения си сос, живее една от коледните ни сесии. Там съм написала това:

„Маините муцунки имат нужда от патент! Не само очичките и устичката й издават, че всеки момент ще ни разсмее, но и сладкото й копчесто носле, което се сбръчква в оттренирана гримаса. За миг личицето й застива в очакване на одобрение. Насреща й – бурен смях, придружен с аплаузи. И точно тогава нослето се отпуска, крачетата рипват и Мая протяга ръчички към мамините курабии. Но само една съвсем не е достатъчна. Сценария се повтаря докато и тримата възрастни бъдем успешно дресирани – тати носи курабии, мама гуши и преоблича, леля Изи снима. И колко бързо расте тази Мая – само от април до Коледа сякаш вече не е онова бебе, а завършена госпожица.“

Обратно в 2022-ра, Мая вече е на седем и е съвсем, съвсем различен и пораснал човек. Не откривам и следа от бебешкото. Горният сладникакъв текст звучи наистина странно. Срещу мен синеят същите очета, но с онази момичешка зрялост, присъща на създанията, които умеят да разбират света около тях в дълбочина. Слушам я, разглеждам я. Харесвам я.