Малки жени по Коледа
Тя е на седем. И вече не срича. Братята ѝ я наричат централен нападател. За мен тя е обич.
Твърде рядко успяваме да се усамотим двете, да вършим някакви момичешки неща или да разговоряме като доверени приятелки. Неосъзнато всеки един такъв момент става автоматично притежател на специално място в тайната ми картотека на спомените.
Наближава Коледа. Кръстосвам града по задачи и снимам празнични семейни моменти. „Кога, ако не сега“, си казвам, и променям маршрута към моята малка. Винаги е добра идея да снимам точно нея. Тя е артистична, умее да влиза в роля и влага много от себе си. Успявам да я отмъкна от прегръдките на братята ѝ, вече си представям шедьовъра, който ще заснемем, а в картотеката тече запис за архивите.
– Мамо, тате тъкмо ми разказваше, че като съм била бебе често бати ме е къпал.
– Така беше, дори си имахме игра. Аз му говорех от твое име, с бебешко гласче, за да му покажа, че общуването с теб е забавно, макар още да не можеше да казваш думички. И знаеш ли, сега се сещам, една вечер играехте заедно във ваната, когато уж ти му каза: „Бати, много обичам да ме чипкаш! Искам всеки ден!“ „Аааа, не може всеки ден да си чиста!“, отговори ти той.
– Наистина ли? Ама ако не се къпя всеки ден, със сигурност няма да съм чиста. И красива.
Замисля се за момент. През това време паркирам, надничам отново към бъдещия шедьовър, отварям вратата, за да слезе с балетна стъпка моделът на моя ден.
– Знаеш ли, размислих, хайде просто да се разходим и да направим нещо щуро!
– Мамо, обичам те! Хайде си поговорим като…жена с жена!
Мммм, не мисля, че съм готова за ТАКЪВ разговор. Най-малкото изпреварва тет-а-тет срещата ни с големия ѝ брат. Кога порасна толкова, че да любопитства за света на жените…
– Днес в градинката си брояхме космите!
А така, започна се.
– И другите момичета ми казаха, че кожата ми е много грапава и груба…
Този разговор не е ОНЗИ разговор. Това е добре.
– Едното момиче каза, че нея постоянно я сърбят различни места по тялото и че има малък стик на някакъв доктор Кроко, с който се маже и сърбежите минават супер бързо.
– Сещам се за какво говориш, – уверена и спокойна съм, владея положението. – това е новият стик на La Roche-Posay – LIPIKAR STICK AP+
– А ти откъде знаеш за него? Доктор Кроко е крокодил все пак.
– Чудех се какво мога да направя за твоята кожа. Наистина е много много суха, особено бузите, лактите и коленете. Помниш как лятото се зачервява и те сърби, а зимата сърбежът става дори болезнен. С LIPIKAR STICK AP+ можеш да се мажеш съвсем сама, дори когато си на училище, малък и удобен е за чанта, даже можеш да го носиш в джоба на якето. И какво за крокодилите? Сред тях също има учители, художници, архитекти. Трябва да има и лекари, нали?
– Да, доктор Кроко изглежда е приятел на децата. Той разказвал историите на Липи и Кара, които също имат проблем с кожата. Ти, мамо, знаеше ли, че когато нещо те сърби, трябва да внимаваш много, за да не нараниш кожата си? Липи и Кара, например, носят само памучни дрехи, имат специален балсам за тяло, режат редовно ноктите си…
– Ехееее, говориш ми за съвършените деца? Мисля, че Липи и Кара постоянно носят в раничките си този стик. Никога не можеш да предвидиш кога ще те засърби кожата, затова е добре винаги да си подготвена.
– Хич не е приятно да те сърби…
– Знам…И лошото е, че колкото повече чешеш мястото, толкова повече те сърби. При теб, с твоята суха кожа, има вероятност дори да предизвикаш образуването на ранички. Ще намерим този вълшебен стик и щом усетиш, че кожата ти е по-суха от обичайното, или започва да те сърби, вместо да дразниш мястото с почесване, нанасяш с чисти ръце LIPIKAR STICK AP+ и продължаваш да играеш.
– Мамо, размислих. Ще напиша ново писмо до Дядо Коледа, все още имам време. Вместо мече, предпочитам крокодил, за да си играя с него на доктор Кроко. Защото той помага на деца като мен.
„Да си поговорим като жена с жена“, пожела тя.
На седем е. И вече не срича.
Деликатна, само моя, едничка…
*В текста има продуктово позициониране.
NB: Текстът е публикуван за първи път в PARENTLAND