A Day Офф

Колежката ми се опитва да те убеди колко хубаво е в детската градина, колко много иска да се размените, а ти безмълвно навеждаш глава, усмихваш се и поглеждаш към мен за одобрение. Човек рядко оценява това, което има, мое скъпо дете. Еееех, всеки от нас би искал да е на твое място в момента, а вие, децата копнеете да се събудите пораснали. Мислите, че големите сме свободни, освободени и освобождаващи. Обратното е – затворници сме на ежедневието, бариерите, които сами си поставяме, нестихващите копнежи по отминалите дни, ненаситното желание да притежаваме още и още, суетата. Изживявай пълноценно всеки ден от детството си, не бързай да пораснеш, и без това си прекалено зряла. За жалост колежката ми не може да те смени в детската градина и утре вече наистина ще трябва да си там.

Настроението ти рязко се променя. В детската градина, казваш, нямало нищо за ядене между закуската и обяда. По-лошо от това било, че госпожите те задължавали да спиш. Хм, мисля си, дали всъщност не те устройва нашия хаотичен живот, в който плановете и графиците са не-наше нещо, за разлика от градинския режим? Забраняваш ми да те снимам…

… освен ако не ти обещая шоколадово яйце и утре пак да си с мен в офиса. Което не може, не може, пък и не бива. Толкова ми е приятно с теб, така мечтая да имаме време да правим разни момичешки неща заедно, да споделяш с мен всичко онова, което аз не съм споделяла с моята майка. Не е леко да преживяваш сам трудните моменти, да се луташ как да постъпваш, но и да не чакаш съвет. Обещавам да не се меся в твоите решения, но ти ми обещай да изслушваш пътищата, които ще ти загатвам. Зная, че няма да пропуснеш да си счупиш главата, нали си Телец, пък и моя плът и кръв.

Е, добре, получавам отново разрешение да те снимам. Изглежда съм толкова досадна с този фотоапарат, щом от няколко месеца ти сама определи едно ясно правило към мен – без твое съгласие, никакви снимки.  Нали не си забравила, че и аз съм Телец – отказвам да ти предлагам лакомства, за да те подкупя. Предпочитам да отстъпя, да погаля с перце душицата ти и да изчакам твоето височайше благоволение.

Така съжителстват рогатите – една голяма крачка напред, води след себе си няколко малки назад и встрани. С теб трябва да се научим, че не на всяка цена се стига до някъде, че пътят не винаги е гладък и осеян с добри намерения, че телешкия инат е (не)преодолим, за да бъдем такива, каквито желаем да бъдем.

Е, докато философстваме, работния ни ден приключва. Такъв миниатюрен жест от моя страна, а те направих толкова щастлива. Крачиш уверено и ме питаш какво ще правим сега, „а после“, дори и след това. Качваме се в колата, а ти, познай – заспиваш гладна още на първия завой, а още по-ироничното е, че паркирам до детската ти градина, а ти все така спиш ли спиш. 

Какво се получи накрая? Никой не е по-голям от… Животът. 

Това е, малка моя. Благодаря ти за прекрасния ден off, благодаря ти, че те имам.