Мило първолаче

Моля те, не дърпай момичетата, които харесваш, за опашките, фльонгите и роклите! Жената е нежно цвете, нужно й е малко светлина, малко вода и няколко мили думи, за да цъфне усмивката, създадена специално за теб. Запомни, не се влияй от другите, отстоявай мнението си и защитавай истината и по-слабите. Не бъди незабележим, бъди моят малък герой с голямото си сърце и пърхащите мъгли. Всичко можеш да постигнеш, просто го поискай.

Спомените от днешния ден не ме оставиха да заспя, сякаш цялата тежест на света зависи от новата ни отговорност към знанията и твоето училище. Най-накрая и това отметнахме. А сестра ти не се отдели от теб през целия ден. Седна до теб на чина ти, хапна от питката с мед, гледаше с невинно обожание към класната ти и търсеше одобрението в твоите очи. Пази я, тя е твоя.

И баба те видя ученик. Вероятно и нейните сълзи са потърсили най-бързия изход. Ще й подготвим специална изненада, но ти не казвай нищо засега.

И аз съм тук, все пак имам не малка вина да си стигнал тук ей така. Дължиш ми една силна прегръдка! Помниш ли как заедно събирахме мидичките и се пазехме от вълните? Сега ще правим същото – ще се прикриваме един друг, като истински полицаи, ще си пазим гърбовете и стъпка по стъпка ще откриваме новите хоризонти.