Мило първолаче

Проект „Писма до моите деца“

СЕПТЕМВРИ 17, 2013

Помня те в I-ва група в яслата – мъничък, слабичък, плах, тих, прегърнал силно плюшеното лемурче. Оставях те разплакан, прибирах си те пак така. Издържах цели два месеца в този ритъм, преди да взема крайното си решение – не съм те родила, за да растеш сред чужди „хора“. Сякаш мигнах само няколко пъти, порасна достатъчно голям, за да се влееш отново в редиците на институцията, този път наречена „детска градина“. Иначе си остана все такава вейка и то разсеяна, чувствителна, затворена, нуждаеща се. От всичкото това само няколко години по-късно се вписваш успешно само в определението “слабичък” и в „силен интроверт“. Израсна висок колкото ниска топола, шумен с едно специфично недоволно кресчендо, инатливо размахващ крайниците като за ап-чаги. Понякога ме уморяваш, друг път ме забавляваш, но твърдя, че знам какво се случва навътре в душата ти. Нали е близка до моята…

Вече си дипломиран човек, голяма работа един вид. И как се завъртя това лято… хм… стана си септември. Ти очакваше с трепет този първи учебен ден и се вълнуваше не по-малко от мен когато избирахме училище. Чувстваше се истински голям сред брат ти и сестра ти и променяше мъжки иначе нежния си глас, когато някой непознат те питаше дали ще бъдеш ученик. Ето те днес, мое малко лемурче, вече си маминото първолаче!

Предавам те на тази жена, която се надявам да е Човек, да те обича и да те разбира, да те подкрепя и да ти вярва.

Прости ми, че се разплаках пред всички и че този път потърсих скривалище зад обектива и в прегръдката на сестра ти, вместо в твоята. Вярвам, че си силен и че можеш, а аз съм само едно отражение на слаба и крехка майка, която се страхува. Но ти ще ме научиш да бъда храбра, да върна ината си, защото след теб още два пъти ми предстои да подготвям първолаци. Щастливец си ти, мамино юначе – всичките ми първи трепети, в неизвестно очакване и надежди, откакто те имам, са искрено твои и с теб!

И докато се суетим около твоят нов свят, съвсем не забравяме нея, Киси, която също е на прага на своята гигантска крачка по детскиму, там, в първа група в детската градина. Ще ми бъде странно да се отделим една от друга и трудно да изтръгна и двама ви едновременно от поглед, макар и само за вечността, затворена в няколко часа дневно.

Не забравяй какво ти казахме с татко ти, отвори сърцето си, открий онова, което обичаш да правиш и за което искаш да учиш. Не държа на твоите шестици, но всяка една от тях ще бъде частично и моя. Научих те да пишеш, да четеш и да смяташ тогава, когато ти ме помоли за това. Научих те да бъдеш кавалер и да помагаш с каквото можеш. От днес моето учителстване ще мине в графа „второстепенна актриса“, подкрепящата главната – твоята класна. Но подкрепяща и теб, моят син. Ти учи, забавлявай се и бъди!