Коледа в Crupon

Така се случва, че коледните ми сесии винаги виждат бял свят или твърде късно, ако изобщо, или поне година по-късно. Вероятно за да не изневеря на „стила“ си и да се опазя от това празничните емоции, които снимам, да се превърнат в типичната за сезона масовка, приключа ли с планираните сесии, поставям точката на цялата тази досада. Толкова е еднообразно и кампанийно снимането на коледни сесии (и изобщо витринни декорации, намаления, истерии и т.н.), че дойде ли 24 декември, моето настроение варира от минорни тонове до пълно безразличие.

И ето така, през този пролетен ноември, си задавам въпроса защо искам отново да бъда част от това.

Не искам.

Никога не съм искала.

Всъщност колкото и странно да звучи, мечтая да се завърна в онези години, когато нямах студио и се опитвах да създам нещо мое си – различно и разпознаваемо. Успях, макар че чак сега го осъзнавам. Бях единственият фотограф, който снимаше фотосесии в домовете на семействата и обикаляше из София и околностите. Обичах целия шантав процес. Като започнем от комуникацията с хората, които се опитвах да убедя защо да снимам в не-инстаграмълския (има ли такава дума?!) апартамент е чудесно за децата им, през радостите и разочарованията, до пътуването по софийските квартали и срещите с непознати – всичко това предизвикваше сетивата ми.

Мисля отново да бъда тази Аз за себе си.

Мисля да затворя студиото и тази зима да заснема не повече от пет коледни сесии. Пет домашни коледни сесии.

Повярвайте ми, страхотно е. Вижте защо…

Миналият декември в един кишав сняг се озовах в работилницата на Crupon. Отдавна харесвам семейния бизнес на Яна и Митко, радвам се на успехите им, няколко пъти съм им била клиент. И пак ще бъда, разбира се.

Посрещнаха ме с ужасно много, ама много храна. Коледна храна. Не помня колко ядох, не помня защо се смяхме толкова. Помня само, че имахме страхотни три часа.

Е, хайде, млъквам. Вие гледайте: