Той беше мъничък, а сестра му беше още в проект, когато се запознахме с Радмила на кърмаческа среща на Ла Лече Лига. Преди ето толкова много години е било - снимките насочват колко, не е за казване точната цифра. Децата ни изпревариха на ръст, но ние с Радмила определено не сме "мръднали" - нормални сме си, освен това сме същите момичета, които умеят да се смеят. През годините

Познавам я от мъничка. Бадемови очета, широка усмивка - нежно цвете, отгледано с обич. Днес тя е версия на онова малко мишле, днес тя вече е порцеланово изящество. Никой не ни предупреждава за капаните на родителството - дните са дълги, но годините сякаш преминават като миг. Привилегия е да бъдем свидетели, учители и приятели на нашите деца, на децата на близките ни. Да имаш Мариела в живота си