“Помниш ли, когато бяхме на море само за три дни и аз се разболях на втория ден? С тате решихте да се прибираме, вместо да останем. Много ми беше тъжно…” Малката ми дъщеря разглежда албума със снимки и се спира на страницата от онова лято. Нямаше да е толкова странно, ако в онази година не беше твърде малка, за да си спомня каквото и да било. Или поне така съм

Има пътища, които те водят към избори. Има такива, които те срещат с хора или те разделят с тях. Има моменти, които те изпълват с почуда – приятна възбуда, за която разказваш на приятели. Какво нещо е животът, възкликваш пред тях, и продължаваш напред. Това е история за пътищата и срещи. Горещото лято на 2006, ето ме, в очакване на първото ни дете. Формата ми е звездна – кръгла като Слънцето,

Първородното дете. Детето, което помъдрява, когато семейството се увеличава. То наблюдава, възприема и прилага присвоените от родителите си маниери. То делегира самó на себе си способността да бъде голямото малко или пък малкия възрастен в дома. Иска да умее повече, готово е да поема нови отговорности, променя стойката и изражението си. Момчетата сякаш възмъжават, а у момичетата се събужда майчински инстинкт. Разбира се, това не е правило, сравненията между децата и

В очите на околните вие сте майка на стогодишно кърмаче. Всъщност то неотдавна е навършило годинка – преломна за едно бебе възраст, за която обществеността има определени очаквания. От този ден тя го брои за зрял човек. Същата общественост натрапва тези свои очаквания и вменява правотата им, подвеждайки под отговорност вас, майката. Пример: „Ама още ли не ходи(те) самостоятелно?!“ Виновни сте, да, защото детето на съседите проходи, ехеееее, даже тича

Годината, в която се случва тази история, е 2012-та. Наближава Хелоуин. През есента бебето прохожда само деветмесечно, в неистов опит да прави същите неща за големи, каквито по онова време демонстрират като умения кака му и батко му. Разбира се, гледката е възсмешна, ала той не разбира каква сладост създава около себе си и искрено се ядосва. Ако има как, само с поглед и с присвитата зад веждите му от обида бенка,