Отдавна трябваше да се разходим към Жеравна и нашенските Скалисти планини, както ги нарича големият ми син.  Това пътуване обаче изникна съвсем спонтанно и започна с едно просто „Хайде да го направим сега!“ И точно заради това бе така очарователно. Иска ми се да се завърнем през зимата заради обещаващите картини в бяло и още от тази тишина, която благодатно се шири из калдъръмите. Искам да видя

Някъде там на скалата, между залеза и изгрева, потънала сред ябълкови дървета, малинови храсти и рози, отправила взор към Черно море, живее една къща. Тя бе наш дом това лято. Сутрин ни събуждаха чайките, вечер заспивахме под звездите. Тичахме боси из градината, грабихме ябълки от земята, гушкахме котката Рижони, мажехме палачинките обилно с шоколад. Всеки ден заемахме седалките на първия ред за поредния небесен концерт със зрелищни

Ако трябва да разказвам за Виена в минало време, то решавам да го направя различно, с думи на детето, което някога бях, когато посетих града в невръстна възраст, за да срещне баба си и дядо си. Спомените ми от Виена в края на 70-тте са по-скоро картинни проблясъци, към които баща ми се е погрижил да добави една скромна кутия с черно-бели снимки. Четири десетилетия по-късно се