Rawlly, когато умееш да обичаш
Изи: Така, да обобщим – шоколадът знаеш, че е там, но не хапваш, сол и агар-агар – без, изкушенията си ги чакаш. Имаш семейството зад гърба си, верни клиенти и визия за бъдещето. Звучи лесно и под контрол. Има ли непознати за теб територии като съпруга и майка, като бизнесдама?
Веси: О, как да няма. Сега важна задача е да вкарам бизнес в цялата сладка история. За да запазя продукта с това качество и цена, трябваше да направя много компромиси в бизнес частта. Да се нагърбя с много повече задачи. Сега съм се съсредоточила в това, за да намеря начин да балансирам и разпределя по-добре времето между всички роли в живота ми. Децата ми имат нужда от мен, както и аз от тях. Това е фокусът. Сега да видим какви непознати територии ме чакат.
Изи: Веси, радвам се, че някак Животът ни свърза и че във времето намирахме поводи взаимно да се подкрепяме. Желая ти здраве, сила и спокойствие, за да осъществиш стремежите си.
Веси: Изи, благодаря ти за това че вдъхна емоция и живот с прекрасната фотосесия на влюбените Rawlly десерти, че си част пътя ми и ми носиш радост и трепет. Искам повече хора да се докоснат до таланта ти. Прегръдки на цялото семейство.
И за финал ще споделя, че всичката тази шоколадова бомба изчезваше по-бързо, отколкото успявах да снимам. Поемах мълчаливо сърдитите погледи на домашните любимци и търпеливо повтарях, че имаме план за снимане, към който се придържаме, защото яденето е завинаги и няма копче за връщане назад. Дори котката бе поставена на изпитание – никой не ѝ обръщаше внимание. Вместо това всички поглъщаха жадно минутите, в които редях, снимах, свалях снимките, преглеждах, преснимах и така отново и отново. Защото, знаете, не съм кулинарен фотограф, но много, много се надявам, че снимките са представили повече страст от думите ми. Морето не зная дали не е измислица (тази година все още не съм го виждала), но щастието съществува, и има точно този плътен Rawlly вкус. И, да, пристрастена съм към това, намирам си поводи, които да отбележим заедно, а понякога просто звъня на Веси с едно истерично:
"О, там ли си? Идвам!"
и тя винаги ме посреща с шоколад…
А в тази утрин на романтика и сърчица, мечета и рози, тук снежинките се сипят като пресято през облаците брашно…
