БоНжури пътешественици

Имам голяма мечта, всъщност вероятно тя е в притежание на всички, които трудно биха я осъществили. Искам да пътувам. Толкова обичам и копнея да съм на път, че съм в готовност да тръгна от днес за утре в посока неизвестна. Без претенции накъде. Искам да отида навсякъде, да опитам от всичко (само да не изисква опасни и стръмни планински пътеки), да проговоря чуждите езици, които не владея, да се оплитам в малки улички, въпреки голямата карта, да спирам за снимка, да закъснявам за полет. И винаги да се завръщам у дома с пълна чанта впечатления и истории.

Не казвайте, че не е чак толкова трудно, защото е трудно по моя начин. Открих друг обаче, и понякога това е достатъчно за приземяване и осъзнаване, че не е съвсем тревожно да живееш винаги между едни и същи стени, на една и съща улица, в една и съща центрофуга. Много хора и това нямат. Та, малката ми тайна се крие в… боНжурите. Някои от тях са пътешественици такива, че дори и стръмните пътеки превземат. Някои от тях са създадени по време на нашите пътувания, а други са родени със самолетен билет.

Например, тези момичета бяха създадени в Тасос…

виж още » Тасос и един милион маслини

Златните боНжури подарих на себе си, дори през зимата мога да бъда видяна с тях. Просто защото си искам пролетта и се постарах да спазя обещанието си за цветни дрехи с настроение, наместо мрачното сиво-черно, с което е облечен типичния градски пейзаж. Близначките от втория колаж бяха по поръчка за братовчедки, като се постарах да объркам всичко, защото не бях взела със себе си правилните цветове. Последната госпожица отпътува към непознато момиче.